Ще се върна, за да те довърша: Юрий от Буча откри руснака, убил баща му пред очите му

Руски войски патрулираха по улиците на окупирания му роден град, но 14-годишният Юрий Нечипоренко знаеше, че болната му майка не може да издържи дълго без лекарствата си. Той и баща му Руслан се осмелиха да отидат с велосипеди до център за помощ, създаден от градския съвет в Буча, северозападно от Киев. През това време руски войник ги взе на прицел...

 „Слязохме от моторите и вдигнахме ръце. Попита ни къде отиваме”, разказва Юрий, който сега е на 17 години, докато си спомня този ден през март 2022 г. Те отговорили, че отиват за храна, но от страна на руснака проехтяли два изстрела.

„Видях как баща ми пада. Тогава трети изстрел ме удари в ръката и аз също паднах. Попитах дали мога да отида при баща ми и войникът отново ме простреля в ръката. След това имаше още два изстрела."

Руснакът се бил прицелил в главата на Юрий, докато лежал на земята, но качулката му го спасила, изкривявайки очертанията й. Куршумът минал през плата, пропускайки черепа му. Проехтял последен изстрел. Юрий останал неподвижен, усещайки кръвта на баща си да попива в дрехите му. 47-годишният баща на три деца е бил убит на малко повече от метър от сина си.

Щом войникът си тръгнал, Юрий станал и избягал. Той и двамата му братя погребали баща си в семейната градина два дни по-късно. На следващия месец руското настъпление към Киев бе отблъснато от украинските войски. Буча беше освободена от окупация, а светът отвратен от доказателства за изтезания, екзекуции, изнасилвания и грабежи от войските на президента Путин в предградията на столицата.

Киев, подкрепен от своите съюзници, обеща да преследва руските военни престъпления. Юрий се присъедини към тези усилия и успя да проследи убиеца на баща си.

Сред многобройните видеозаписи и изображения от камери за видеонаблюдение на магазини и бензиностанции, показващи руснаци в Буча, Юрий разпознал войника. Когато станали ясни и имената на изпратените в Буча военни части и записаните в тях, той открил и името му, а по-големият брат на Юрий намерил данните за контакт на войника онлайн.

Двамата решили и изпратили обикновено съобщение на войника миналата година:  „Жив съм. Пропуснахте“, написал Юрий, а руснакът отговорил:  „Ще се върна, за да свърша работата“.

Руслан бил сред 458 цивилни, включително девет деца, чиито тела бяха извадени след освобождението. Случаят му се разследва като военно престъпление от прокуратурата, която също е отнесла клането в Буча до Международния наказателен съд в Хага.

Юрий принадлежи към поколение дълбоко травматизирани украински деца, семейството му е едно от десетките хиляди, разкъсани от руската инвазия. Приблизително 40 000 украински деца са имали родители, убити от руските сили, а най-малко 1800 са останали сираци от войната. Това число не включва децата в окупираната територия.

Gen.Ukrainian, организация, която предоставя рехабилитация на деца с тежки травми, събра средства, за да изпрати Юрий в престижно училище в Америка.

„Ние работим с деца, които са загубили родителите си по някакъв невъобразим начин. Имаме деца, които са загубили няколко поколения от семейството си в един ден - баба, дядо, майка и баща", разказва Оксана Лебедева, основател на Gen.Ukrainian.

Миналото лято, във ваканция от училището си в Съединените щати, Юрий се върна в Украйна, за да преподава в летен лагер за деца, които също бяха загубили родители. Осемгодишният Владик отказваше да говори, тъй като майка му беше убита пред него, но в крайна сметка той отворил на думите на Юрий.

„Рехабилитационният принцип „връстници на връстници“ е невероятно ефективен и Юрий ни помогна с толкова много деца“, казва Лебедева пред The Times.

Андрий, друг сирак, подкрепян от Gen.Ukrainian, е бил на десет, когато руски танк открива огън по колата, в която той пътува заесно с родителите си и чичо си.

„Удариха колата в резервоара. Майка ми беше до мен, баща ми отпред”, разказва той. „Всичко се замъгли. Когато дойдох на себе си, отначало не можах да позная чичо си, имаше толкова лоши рани на главата си. Опитах се да изляза - руски войник дойде при мен, измъкна ме през прозореца и ме остави на пътя. Гледах ги как горят. Почувствах такава безпомощност."

Отне седмици на консултиране, но Gen.Ukrainian помогна на Андрий да намери смисъл и визия за бъдещето, каза той. Талантлив футболист, той мечтае един ден да играе за Реал Мадрид. „Главното ми нещо сега е да изпълня мечтата си, бъдещето си, така че родителите ми да ме гледат отгоре, да се гордеят и да казват: „Това е нашият син, това е 100 процента наш син.“

Gen.Ukrainian има за цел да стабилизира емоциите на децата. Лебедева е събрала част от илюстрациите, които рисуват като част от терапията си. Изображенията показват ужаса, който войната е причинила на младите умове. В една рисунка на 13-годишно момиче чудовище е надвиснало над жилищни блокове, готово сякаш да ги унищожи. Друг, автопортрет на 11-годишно момче, показва дете, разделено на две, едната страна светла и усмихната, другата тъмна и депресирана.

Дори Юрий, образцов студент, не е свободен от своите демони. Той се е записал за място в Уест Пойнт, американската военна академия, където иска да се научи как да се бие с руснаците.

Организации като Gen.Ukrainian са част от екосистемата на гражданското общество, предоставяща жизненоважна хуманитарна помощ и психологическа помощ на украинските деца. До тази година много от тези групи бяха финансирани от Агенцията на САЩ за международно развитие (USAid), но затварянето й от отдела за правителствена ефективност на Илън Мъск означава, че 16 милиарда долара хуманитарна помощ за Украйна е изчезнала за една нощ. Десетки неправителствени организации се борят да намерят средства, за да помогнат на сираците да изградят отново живота си.

Анна Бондаренко, ръководител на Украинската доброволческа служба, друга хуманитарна организация, казва:

„През януари бяхме в процес на потвърждаване на ново споразумение за безвъзмездна помощ с Инициативата за изграждане на доверие в Украйна, финансирана от USAid. Въз основа на нашите предишни проекти от този вид приблизително 2000 деца не са получили подкрепата, която иначе биха получили.“

Други организации казват, че това е върхът на айсберга и има вероятност милиони деца да бъдат засегнати. Катерина Зосина от благотворителната организация Children of Heroes споделя: „Миналата седмица получихме три писма за отказ от организации, финансирани от USAid, включително 50 000 долара за психологическа подкрепа за нашите деца, както и хигиенни комплекти и хранителни пакети за деца.“

Children of Heroes подкрепя Аня, на 13 години, която е загубила и двамата си родители при руски ракетен удар по апартамента им в района на Одеса. Те загинали от осколки, докато я защитавали с телата си от силата на взрива. 

Децата на героите й намериха място в частно училище-интернат, което се грижи и за няколко други момичета-сираци.

„Има няколко деца като мен“, казва Аня. „След една седмица започнахме да общуваме добре. Имаме тези прочувствени вечери, когато се събираме в група, след като всички останали момичета в стаята са заспали, и обсъждаме някои истории за нашите родители и се подкрепяме."

Днес Аня иска да бъде психолог и може да си спомни родителите си с усмивка. „Имам този спомен, който пазя от дълго време. Бях на 11, вкъщи, беше рожденият ми ден. Мама, татко, аз, брат ми и жена му, всички заедно, щастливи. Дадоха ми подаръци — въпреки всичко, въпреки войната, те искаха да ми подарят страхотен рожден ден“, спомня си тя, грейнала, преди внезапно да стане по-сериозна.

„Разбирам, че те не могат да бъдат върнати и че трябва да продължа с живота си. Но от време на време, периодично, след месец, след три, си ги спомням. И те ми липсват.”