Те идват от Белгия, САЩ, Швеция: Защо чужденци продължават да се бият за Украйна?

Когато Русия започна пълномащабното си нахлуване през 2022 г., шокирайки света, хиляди чужденци се отправиха към Украйна, за да я защитят. Много от тях имаха малка или никаква връзка със страната. Повече от три години по-късно много от тях остават в украинските военни редици, докато нови доброволци продължават да пристигат от чужбина, за да се включат в борбата, рискувайки живота си в битката срещу непровокираната руска агресия.

Дори когато несигурността около продължаващата подкрепа от САЩ – най-големият поддръжник на Украйна – и дългосрочния капацитет на страната да се защитава, много чуждестранни доброволци остават ангажирани да се борят за Украйна.

„Това е война с ясна граница между правилно и грешно“, казва войник от Обединеното кралство, който е с позивна „Они“.

Точният брой на чужденците, които се бият за Украйна, не е публично известен. Само Международният легион на Украйна включва както опитни бойци, така и начинаещи от повече от 50 държави, включително САЩ, Обединеното кралство, Австралия и различни страни в Европа, Азия, Африка и Южна Америка, според украинското военно разузнаване.

„Киев Индипендънт“ разговаря с петима чуждестранни доброволци, дошли да се бият за Украйна, за тяхната мотивация, бойни преживявания и планове за бъдещето.

„Они“, Великобритания

Вдъхновен от репортажите за смелата съпротива на Украйна срещу руската агресия, 24-годишен инженер, роден в Англия – който сега е с позивния „Они“ – започва да преосмисля живота и кариерата си.

„Украйна е била атакувана и непрекъснато се защитава. И все пак тя все още стои силна“, казва Они пред „Киев Индипендънт“. „Това, което ме вдъхнови най-много, е, че украинците не се отказват. Те винаги се обединяват и продължават да се защитават срещу противник, който е осем пъти по-силен. Ще рискувам изцяло живота си, за да защитя украинския народ.“

Они също така вижда решението си да се присъедини към борбата като начин да освободи поне един украинец от мобилизация.

„С моето присъствие тук, мога да поема работата на човека, който е трябвало да бъде мобилизиран. Така че, докато някой може да си остане вкъщи в безопасност и да се грижи за семейството си, аз ще рискувам изцяло живота си, за да защитавам украинския народ.“

Они се присъедини към 25-та въздушно-десантна бригада като пилот на дрон през май 2024 г. Той казва, че е получил и военно обучение в Украйна от други бригади.

„За кратко време на терен натрупах доста потвърдени убийства и попадения на превозни средства“, обяснява той. „При първия ми полет стигнах до целта и веднага и точно влязох право в заграждението и постигнах първите си четири потвърдени убийства.“

Боевете близо до Покровск, обсаден град, който някога е бил ключов логистичен център за украинските войски в Донецка област, му показаха „истинските ужаси на войната“, които са „напълно различни от начина, по който ги представят западните медии“. Чрез дрона си Они казва, че е бил свидетел как руски войски екзекутират украински военнопленници – военно престъпление съгласно Женевските конвенции.

„Вместо да предоставят помощ или да ги вземат, военнопленниците просто биват екзекутирани“, разказва той. „Това е война с ясна граница между правилно и грешно.“

Дори след края на войната Они не планира да напуска Украйна.

„Вероятно бих останал тук и бих помогнал за обучението на нови войници. Защото съм напълно наясно, че ако войната приключи, страната няма да се върне към нормалното за известно време“, казва той.

„Дънди“, Австралия

Когато „Дънди“ от Австралия се готвел да се присъедини към Френския чуждестранен легион миналата година, приятел се свързал с него с различна молба – да дойде и да се присъедини към борбата му за защита на Украйна. Приятелят, казва той, му изпратил снимки, запечатващи доказателства за руски военни престъпления срещу украински цивилни, включително клането в Буча – масовото убийство на цивилни по време на руската окупация на града в Киевска област през 2022 г.

Една снимка, показваща майка и децата ѝ, лежащи мъртви на легло, с вързани ръце, поразила Дънди дълбоко:

„Просто си помислих, как може едно човешко същество да направи това на друго човешко същество?“, казва той пред Kyiv Independent. „Но по-конкретно, как може професионален войник от уж водеща в света армия просто да убива деца?"

Въпреки че е осъзнавал рисковете, Дънди все пак решава да дойде и да се бие за Украйна. За да плати пътуването си, Дънди, сега на 38 години, продава имота си в Австралия.

С опит в частната охрана, той се присъединява към 80-та десантно-щурмова бригада, провеждайки разузнавателни операции на специалните сили – предимно в руската Курска област – след като Украйна започва трансгранично нахлуване в региона през август 2024 г. По време на една от мисиите Дънди активира мина.

„Видях тази ярка светлина, тази експлозия и си помислих, че нашите случайно са пуснали граната върху нас, защото не усетих нищо“, спомня си той. „Вдигнах десния си крак – беше добре, освен няколко малки петънца кръв, просмукващи се през материала. После вдигнах левия си крак и от пищяла надолу него на практика го нямаше. Помислих си: „О, не, по-добре да сложа турникет.“ Но когато се опитах да сложа турникета, осъзнах, че кракът все още е прикрепен; просто беше счупен при пищяла, а стъпалото беше изкривено.“

Въпреки многобройните наранявания, Дънди казва, че е трябвало да продължи да се бори:

„Имаше шрапнел в ръката ми, така че не можех да движа ръката си правилно. Просто кървеше толкова много. Момчетата най-накрая овладяха всичко и ме измъкнаха оттам“, спомня си той.

Дънди загуби част от крака си и се върна в Австралия за лечение и протези, но планира да се върне в Украйна, когато е възможно.

„Само защото съм претърпял инцидент, не променя мнението ми за това, което чувствам, че мога да направя за тази страна и задължението ми към човечеството“, казва Дънди.

„Рабат“, САЩ

За „Рабат“ всичко започна с еднопосочен билет.

„Видях какво се случва тук, в Украйна, и един ден взех полет за Полша и никога не се върнах“, казва 25-годишният американски гражданин. „Бях наистина отвратен от действията на Русия през годините.“

Рабат няма военен опит и никога не е срещал украинец, преди да пътува до страната през 2023 г. Но той си спомня как е гледал документални филми за анексирането на Крим от Русия като тийнейджър, дълбоко поразен от събитията от 2014 г. насам.

„Бях наистина отвратен от действията на Русия през годините“, обяснява той, като подчертава, че идването да се бие за Украйна не е било спонтанно решение. „Никога не е имало момент, в който да се съмнявам. Когато бях на границата, единственото нещо, което ме тревожеше, беше колко дълго ще продължи това (опашката на граничния пункт). Говорим за съществуването на една нация и един народ. Ако хората не са склонни да подкрепят, ако други нации не са склонни да подкрепят, тогава цяла нация е застрашена от заличаване."

Рабат сега служи като оператор на дрон във Втори батальон на Международния легион. Той се е сражавал в Донецка област, а по-късно и в Сумска област, след като Украйна предприе изненадващо трансгранично нахлуване в съседната на Русия Курска област през август 2024 г.

„Най-лошото, с което трябваше да се справя, бяха боевете край Андреевка (малко село близо до Бахмут)“, казва Рабат. „По отношение на интензивността на руските атаки и количеството артилерийски бомбардировки. Но най-трудното, с което трябва да се справяш, е да гледаш как приятелите ти умират“, добавя Рабат, казвайки, че е загубил „много хора“.

Въпреки загубите, той остава отдаден на Украйна и вижда бъдещето си тук.

„Исках да намеря нов дом и мисля, че го намерих.“

„Крук“, Швеция

След като е пътувал до Украйна няколко пъти от 2007 г. насам, бивш шведски държавен служител, който сега използва позивна „Крук“, казва, че тези посещения са му дали привилегията да се запознае със земята и хората на страната – и в крайна сметка да се влюби в Украйна.

„Чувствах се като у дома си, посрещнат и прегърнат“, казва 58-годишният мъж.

След като започна пълномащабното нахлуване, Крук реши да помогне на украинските бежанци в Стокхолм, като ги приюти в апартамента си. Но това не му се стори достатъчно. Гледайки как страната, която обичаше, бива разрушавана от руските бомбардировки, той реши да дойде в Украйна миналата пролет. Той смята, че ако украинският народ трябва да „мине през огъня, защо и аз да не го направя?“

„Съдбата на Украйна е съдбата на мира и стабилността в Европа. Това не е само война за Украйна, но и за свободата на Европа“, казва той.

Като боен медик във Втори батальон на Международния легион, Крук има много ограничен опит на бойното поле поради инцидент по време на обучение, който го оставя с изкълчено рамо, изискващо операция и дълга рехабилитация. Въпреки че трябваше да напусне Украйна за няколко месеца, той планира да се върне и да подпише договор с украинската бригада „Азов“, която наскоро започна да приема чужденци.

„Съдбата на Украйна е съдбата на мира и стабилността в Европа“, казва Крук. „Руснаците трябва да получат урок. Членството в ЕС и НАТО може да не е отговорът, а по-скоро необходимата промяна от постсъветската реалност и история, за да намери своя уникална личност в европейското семейство.“

„Сфинкс“, Белгия

Когато Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна, „Сфинкс“, който тогава работеше като пощальон в Белгия, беше бесен. Той не можеше да разбере защо НАТО и Европа не се намесиха в защита на Украйна, а вместо това продължиха да говорят за „червени линии“ за кремълския режим.

Без предварителна военна подготовка и почти без познания по английски или украински, той взе автобус до Лвов, град в Западна Украйна, през май 2023 г., за да се присъедини към Международния легион на страната.

След два месеца обучение, Сфинкс, сега на 37 години, се присъедини към Втори батальон на Международния легион като стрелец и беше разположен в района на Серебрянската гора в Луганска област. По-късно той става оператор на дрон, участвайки в украинската офанзива в Курска област на Русия, започнала през август 2024 г.

След като се е сражавал в някои от най-напрегнатите райони на фронтовата линия, Сфинкс казва, че най-трудната част от войната е загубата на приятели.

„Имаш две фази, когато губиш някого“, казва той. „Първата е, когато се питаш: „Какво правя тук, може би не е моето място? Но втората не е просто отмъщение; тя ти дава и сила."

Той също така разбира, че въпреки трудностите на войната, „някой все още трябва да го направи“.

„Президентът (Володимир) Зеленски поиска помощ и аз се почувствах загрижен за това, защото не става въпрос само за сигурността на Украйна, а за сигурността на Европа и за сигурността на света“, казва Сфинкс.