Три години след освобождението: Херсон е изправен пред нов вид обсада

Повечето улици на Херсон сега са празни. Три години след освобождението, сложило край на деветмесечната руска окупация, градът, който някога е избухвал в радост, е потънал в предпазлива тишина - място, където ежедневието се развива зад стени или под земята.

На 11 ноември 2022 година хора се изсипаха на главния площад на южния украински пристанищен град, развявайки синьо-жълти знамена и прегръщайки войниците, които ги бяха освободили след месеците под руски контрол. Те вярваха, че най-лошото е свършило.

Вместо това войната промени формата си. От другата страна на река Днепър руските войски атакуват с редовна интензивност - а дронове сега бродят в небето над град със счупени прозорци и празни дворове.

Въпреки това, тези, които са останали, настояват, че дори животът в един предимно празен и затворен град е по-лесен от живота под управлението на Русия.

Неотдавнашното посещение на Анджелина Джоли беше добре дошъл тласък за морала на жителите, чието ежедневно предизвикателство за оцеляване беше подчертано от снимки, показващи американската актриса в мазе и на улица, защитена от тесни коридори от мрежа над главата, необходима за защита на цивилните от дронове.

Някога дом на близо 280 хиляди души, Херсон се е превърнал в забравен участък от фронтовата линия, където експлозии отекват ежедневно под билбордове, на които все още пише: "Град на сила, свобода и устойчивост“.

Цветя сред руините

Малкият цветен павилион на 55-годишната Олга Команицка се откроява на фона на белязания от бомбите център на Херсон. Нейните червени и бели рози се разливат от високи кофи - сюрреалистичен изблик на цвят на ъгъл, който някога е привличал постоянни тълпи, но сега вижда само няколко клиенти.

"Почти никой не купува цветя. Просто се опитваме да оцелеем", споделя Олга, цитирана от АР.

В продължение на близо 30 години Команицка и съпругът ѝ отглеждат цветя в провинцията на Херсон. Павилионът е всичко, което е останало след разрушените им оранжерии.

Тя носи черна забрадка в скръб за него. Той починал от сърдечен проблем, но тя вярва, че войната допълнително го е тласнала към това.

Очите ѝ се пълнят със сълзи, докато говори за него, и тя признава, че не може да остане дълго на гроба му. „Не повече от пет минути“, казва тя, добавяйки, че е заради опасност от дронове.

Но на нейния щанд охраната не е по-добра. Веднъж снаряд прелетял точно над главата ѝ. Тя оцеляла само защото се навела, казва тя, сочейки към напуканото стъкло, което по-късно покрила, за да скрие щетите.

Подобно на много хора в Херсон, Команицка е научила новите правила за оцеляване в града. Тя може да различи всяко оръжие по звука му - артилерия, ракети, бомби - но дроновете, казва тя, са най-лошите. Сега затваря рано и се прибира, притисната до стените, понякога се крие под дървета, за да избегне "погледите им“.

Тя имитира звука - ниско, пронизително хленчене. "Те винаги търсят“ цел, казва Олга. "През нощта се прибирам, а те са над мен. Просто бягаш. Преди можеше да се скриеш под дървета. Сега... не знам къде да се скрия".

Единственият път, когато мрачното ѝ лице се разкрива в усмивка, е когато си спомня за освобождението на града. "Този ​​ден беше невероятен“, казва тя, повтаряйки думата няколко пъти, сякаш за да я направи отново истинска.

Защита на града от небето

В един свеж есенен ден жълти листа се събират върху мрежата над улицата, докато общинските работници разпъват още мрежи - същата пластмасова мрежа, използвана някога на строителни площадки, сега използвана за защита на цивилни от дронове.

В една болница входът е изцяло обвит в защитна мрежа - по страните, над главата и по периметъра, като е оставен само тесен проход за персонала и пациентите. Длъжностни лица казват, че подобни места, където цивилни се събират в голям брой, са с основен приоритет, защото често са обект на нападения.

Въпреки постоянното напрежение и ужасяващата бдителност във въздуха, градът остава жив. Пощенските станции все още работят, макар че входовете им са блокирани от бетонни плочи, предназначени да абсорбират взривовете. На автобусните спирки, където транспортът продължава въпреки рисковете, са готови малки циментови бункери – напомняния, че обстрелът може да започне всеки момент.

Над мрежите невидим щит защитава Херсон - това са системите за електронна война на града, които използват радиосигнали за откриване, заглушаване или деактивиране на вражески дронове.

28-годишният Макс, който отказа да каже пълното си име от съображения за сигурност, служи в 310-и отделен батальон за електронна война на морската пехота, който отговаря за електронния щит над Херсон и региона. Той работи в областта на електронната война от две години и половина, тъй като областта става все по-критична.

Неговият пост на фронтовата линия прилича повече на работно място на програмист: компютърните екрани показват карти и данни, докато гласове от съседните звена отекват в стаята.

Макс каза, че задачата е да се откриват цели и да се гарантира, че те не успяват да изпълнят мисиите си – независимо дали "дронове ловуват цивилни, инфраструктура, превозни средства или дори хуманитарни конвои“.

Той казва, че до 250 FPV дрона могат да се насочат към Херсон само за половин ден. И все пак, звено на Макс прихваща повече от 90% от неговата геймърска работна станция.

Детство под земята

За да се запази усещането за нормален живот, някои дейности – особено за деца – са преместени под земята. Бившите мазета на апартаменти сега са уютни стаи с килими и цветни декорации.

Веднъж седмично детски клуб се събира тук, за да играе шах и дама, малки масички изпълват стаята, докато децата се фокусират върху следващия си ход, смеят се и се разхождат свободно под плакати за дихателни техники, ако започнат да се чувстват тревожни.

Треньорката по шах Оксана Хорошавина казва, че в мирно време тренировките биха били по-строги, но през последните две години клубът е предимно място, където децата на Херсон могат да се срещат и да се сприятеляват.

"Тези деца си стоят вкъщи през цялото време. Те учат онлайн, всичко в живота им е дистанционно", споделя Оксана.

Доскоро те все още можеха да пътуват до турнири в Николаев, където прекарваха всяка свободна минута на открито - нещо, което вече не могат да правят в Херсон. Сега дори тези пътувания са спрели, защото пътят за влизане и излизане е станал твърде опасен.

В друго мазе, 16-годишният Артьом Цилинко, ученик в гимназията, който се надява да учи стоматология, тренира бокс с връстниците си.

"За мен това място е за единство. Въпреки че животът в Херсон е толкова ограничен - социален живот, спортен живот - все още имаме възможност да тренираме", споделя младежът.

Той е прекарал почти една четвърт от живота си във война и казва, че страхът за собствения му живот е притъпен с времето - но все още се връща през нощта по време на тежки обстрели. "Когато седиш в мазето, сърцето ти бие учестено. След това е трудно да заспиш", откровен е Артьом.