Как базите за дронове в Беларус променят баланса на силите

Миналата седмица PBS съобщи, че Русия е засилила ракетните си и дрон атаки срещу Украйна. Близо 400 дрона с дълъг обсег и десетки ракети са били насочени към цивилни райони в цяла Украйна. Инцидентът доведе до смъртта на най-малко шестима украински цивилни, а повече от 46 души бяха ранени, пише Forbes.

След ракетния и дронния удар на 24 март украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Руската федерация ще засили тези атаки срещу Украйна чрез изграждането на нови бази за дългообхватни дронове в Беларус. Зеленски обясни в своя X акаунт, че украинските власти са разговаряли с украинските партньори относно руските дронни атаки и отношенията на Русия с Беларус. Освен това украинският президент заяви, че Беларус „все повече се въвлича във войната на Русия“ и че европейците трябва да бъдат нащрек.

Според доклад на Ройтерс, Русия планира да построи четири наземни контролни станции за дронове с голям обсег в Беларус. Зеленски добави, че украинското разузнаване е разкрило, че „Русия възнамерява да продължи да използва територията на Беларус и временно окупираната територия на Украйна, за да изгради наземни контролни станции за дронове с голям обсег“.

Ако Русия създаде тези дронни способности в Беларус, това няма да е първият път, в който тези две държави сътрудничат и си съдействат по време на мащабната руска инвазия в Украйна. Откакто започна военното нахлуване през февруари 2022 г., беларуският президент Александър Лукашенко посрещна руския президент Владимир Путин и руските сили в Беларус. Когато пълномащабната война започна, беларуското правителство позволи на руснаците да провеждат ракетни удари срещу Украйна от територията на Беларус. Беларус беше използвана и като плацдарм за руските сили, където руски войници и оборудване бяха транспортирани от Русия в Беларус, за да могат след това да нахлуят в северната част на Украйна.

С напредването на войната обаче Русия намали физическото си присъствие на беларуска територия. Въпреки това Путин вижда Лукашенко като важен съюзник и руският президент се опита да принуди беларуския си колега да предостави по-голяма помощ на Руската федерация.

Въпреки че беларуското правителство не е изпратило беларуски войници да се сражават в Украйна, Беларус и Русия са провели няколко военни учения.

Тези дейности са помогнали на руската армия да остане в бойна готовност, преди различни руски батальони да бъдат изпратени да се сражават в Украйна. Освен това Руската федерация е разположила балистични ракети със среден обсег, известни като „Орешник“, в Беларус. Лукашенко заяви, че ракетите са придобити с цел укрепване на беларуската национална сигурност и отбрана, но оценки на Института за изследване на войната и Международната мрежа за стратегически действия за сигурност установиха, че Русия увеличава военното си присъствие в Беларус, с което сближава двете страни.

Сега, когато Русия се стреми да изгради бази в Беларус за безпилотни летателни апарати с голям обсег, украинските власти се опасяват, че това ще даде на руснаците по-голям достъп за нанасяне на удари на украинска територия.

Москва е на около 1500 километра от Киев, което дава на украинските власти време да се подготвят за тези атаки. Това също така дава време на украинската отбрана да защити гражданите си, преди дроновете и ракетите да достигнат Украйна. Минск обаче е само на 440 километра от Киев. Ако Русия изгради тези бази в Беларус, за да изпраща дронове с голям обсег за атака срещу Украйна, това би намалило значително времето за реакция на Украйна при отбраната срещу ударите. Това би могло да доведе до по-смъртоносни руски атаки срещу украинската инфраструктура и украинските цивилни. Би могло също така да доведе до навлизането на допълнителни руски дронове във въздушното пространство на граничещите с Украйна страни от НАТО, като Полша и Румъния, което би поставило НАТО в състояние на тревога. (По време на продължаващата руска инвазия в Украйна, Полша и Румъния съобщиха през 2025 г., че руски дронове са навлезли във въздушното им пространство.)

Изграждането на тези руски бази за дронове с голям обсег в Беларус ще отнеме време, което предполага, че Украйна може да подготви своята противовъздушна отбрана съответно, преди тези наземни контролни станции да бъдат завършени. Въпреки това, възможността за такива инсталации в Беларус е поставила украинските власти в състояние на повишена готовност. Членовете на НАТО в Централна и Източна Европа, като Полша, Румъния и балтийските държави, също ще следят отблизо ситуацията в Беларус, в случай че Русия изгради базите за дронове. Докато чакат да видят какво ще се случи по-нататък, тези страни ще вземат предвид своите противовъздушни отбрани, докато с тревога наблюдават засилващите се отношения между Русия и Беларус.