В "стоманобетонната" структура на пропутинското "Z-общество" вече има пукнатини

Броят на критичните им публикации относно ситуацията в Русия, включително призивите за прекратяване на войната, рязко нарасна. В отговор руските власти смекчиха ограниченията в интернет и започнаха да оказват натиск върху военните кореспонденти, което ограничи опозиционната им дейност. 

Разнообразието в "Z-блогосферата"

Отстрани пропутинските активисти може да изглеждат като единна маса, управлявана от Кремъл или Лубянка. Наистина, администрацията на Путин щедро подкрепя пропагандни ресурси и влиятелни медийни фигури. Широко разпространена практика е на популярни и лоялни блогъри да се изпращат пари в брой в пликове всеки месец, за да се поддържа доброто им отношение към властта. Те получават допълнителни плащания за участие в "кампании" или за публикуване на съответни материали (особено насочени срещу опозицията).

Сред "Z-блогърите" ясно се открояват четири големи групи според отношението им към властта и нейната политика.

Първата група са "патриотите на страната". Това са хора, които отдават почит на пропутинските политически символи (например участват в "култа към Великата победа") и са готови да подкрепят "нашите момчета" на фронта, да съчувстват на жертвите на украинския обстрел в Белгород, да събират "хуманитарна помощ" за войниците или цивилните в прифронтовата зона и да изнасят концерти в Крим или окупирания Донбас. Тези теми обаче отсъстват от ежедневната им реторика, а самите те се занимават предимно с професионални или медийни въпроси: луксозен начин на живот, съвети за грижа за кожата, финансово благополучие и т.н. "Патриотизмът" на такива блогъри често изглежда нелеп, превръщайки ги в обект на подигравки както от страна на "патриотичния" лагер, така и от страна на опозицията. Типичен пример са поп изпълнителите и звездите от телевизионни предавания, които преди са били част от обкръжението на мегазвездата Алла Пугачова, но сега са се обединили около бившия ѝ съпруг - "краля" на руската поп и куиър сцена Филип Киркоров - и неговата протеже, популярната певица и изключително известна блогърка Олга Бузова (чиито профил в Instagram има 23,3 милиона последователи, или една седма от населението на Русия).

Аполитичното "голо парти", състояло се в клуб "Мутабор" през нощта на 21 декември 2023 г. - събитие, което де факто се противопоставяше на наложения от властите неопуритански стил - предизвика остра реакция както от страна на т.нар. Z-общност, така и от самите власти. Клубът беше затворен, концертите на много от участниците в партито бяха забранени, а някои от тях бяха принудени да емигрират. Кампанията срещу онези, които - по думите на публично извинилия се Филип Киркоров - са "влезли през грешната врата", наложи нови стандарти за публично поведение сред бохемските среди: публично разкаяние и демонстриране на лоялност към култа към войната и политиката в окупираните територии.

Поп звездите обаче срещнаха трудности при вписването си в новата идеологическа парадигма. Парти на тема "Победа", проведено на 9 май 2026 г. с участието на Киркоров и част от обкръжението му, предизвика бурни дискусии в социалните мрежи, като присъстващите бяха критикувани заради абсурдността на своите "военни" костюми.

Втората група са "истинските Z-блогъри". Те са професионални пропагандатори. Говорят за войната, оправдават политиката на Путин и остро критикуват Украйна, колективния Запад, опозицията и емигрантите. Често работят за държавни или квазидържавни медии, както и за (псевдо)обществени организации. Страхът от допускане на грешки забавя реакцията им спрямо актуалните събития и ограничава аудиторията им. Читателите и зрителите очакват от популярните автори, които периодично се появяват по телевизията, да обсъждат реални проблеми, а не просто да скандират патриотични лозунги и да отричат ​​очевидната действителност. Z-блогърите трябва майсторски да маневрират в опит да запазят аудиторията си и същевременно да избегнат наказания от страна на ръководството си. Най-изявените фигури в тази среда са Владимир Соловьов - "любимият пропагандист на Путин", телевизионен коментатор и водещ; Маргарита Симонян - ръководител на държавния телевизионен канал RT, на медийната група "Россия сегодня" и на информационната агенция "Спутник"; както и Евгений Поддубни - заместник-генерален директор на ВГТРК, опитен телевизионен журналист и военен кореспондент, носител на множество титли и държавни отличия, особено след като бе ранен на фронта през август 2024 г.

Соловьов ръководи холдинг от телевизионни предавания и онлайн медии, подкрепящи войната (включително "Вечер с Владимир Соловьов" по канал "Россия 1"), както и канала "Соловьов Live", който започна излъчване с държавни средства през 2022 г. на честотите, освободени след спирането на Euronews. През последните пет години той създаде собствена школа от телевизионни коментатори и блогъри, наричани „охранота“ заради изключително агресивния си стил и свръхлоялността си към Кремъл. Те непрестанно говорят войнствено, отправят заплахи към Запада и де факто действат като самопровъзгласили се и високо ефективни цензори на т.нар. Z-блогъри от името на Путин. Те са в дълбок и радикален конфликт както с "патриотите на страната си", така и с мнозинството от "военните кореспонденти".

Маргарита Симонян играе различна роля- като разумна и отговорна "мека сила" на Кремъл, говореща пред чужда аудитория. За руснаците тя се опитва да проектира хуманен образ, говорейки в защита на малките хора пред регионалните власти. Но тя е способна и да прави агресивни изявления от името на правителството. За Z-блогърите, особено военните кореспонденти, Симонян действа като "майка", осигурявайки работа на някои от тях (например Александър Харченко, съавтор на популярния Telegram канал "Свидетели на Байрактар"). В края на 2023 г. Симонян уволни няколко радикални и популярни Z-блогъри измежду руските националисти (Егор Холмогоров, Дмитрий Олшански), което рязко увеличи нивото на критика към публикациите им.

Третата група се състои от проправителствени "социални активисти". Те с готовност подкрепят определени действия на диктатурата на Путин, включително идеологически кампании, войната и помощ за армията и населението на окупираните територии. Основната им цел обаче е да реализират собствени проекти и да се изградят в кариерата си. Проектите им обикновено не са свързани по същество с войната, но могат да бъдат изградени върху служба на правителството и неговите репресивни политики.

Идеологически активистите се обединяват с проправителствени или патриотични проекти - например пропутинската Млада гвардия на Единна Русия - или с обществени и социални инициативи, свързани с Руската православна църква. Като публично видими фигури, те са ориентирани към продържавна идеология и активен "патриотизъм" - без да прекаляват или да критикуват правителството. Те обаче са способни да критикуват регионалните власти и отделни федерални служители.

Типичен пример е новият комисар по правата на човека Яна Лантратова, която малко след назначаването си заяви, че основната ѝ цел е да защитава правата на участниците в СВО. Или Екатерина Мизулина, блогърка, популярна сред тийнейджърите в пубертета и ръководител на Лигата за безопасен интернет (с над 200 000 последователи само в TikTok), която е специализирана в докладването на властите за "непатриотични" или лекомислено облечени представители на шоубизнеса и развлекателния интернет.

Четвъртата основна група се състои от военни кореспонденти, свързани с армията, Донбас или паравоенни сили. Те постоянно пишат за войната, свързани новини от вътрешния фронт и Украйна. Тези хора обикновено имат крайнодесен политически произход (активни милитаристи, руски националисти, монархисти, неонацисти, расисти, футболни фенове, хипермаскулинни антифеминистки неотрадиционалисти, радикални православни християни, чеченски "кадировци"). Сред тях са и радикално леви "антинатовски" поддръжници и сталинисти (например популярният севастополски военен и "геймърски" блогър Борис Рожин, създател на проекта Colonelcassad). Те активно подкрепяха (включително лично участваха) руската инвазия в Украйна през 2014 г. и впоследствие участваха в бойни операции или бяха замесени в подпомагане на фронта и разпространение на провоенна пропаганда.

Тази група Z-блогъри има сложни отношения с правителството. През май 2026 г. Михаил Аксел, който подкрепяше проруските сили в Донбас от 2014 г., а през последните години служи като военен кореспондент в Харков и координира работата на военни международни бригади, беше обвинен в дискредитиране на армията.

"Лидерът на партията "Друга Русия" на Едуард Лимонов, която води в света по брой на участвали във войната, ранени и убити членове на партията", бесня Дария Митина, популярна лява Z-блогърка и журналистка.

Но няма нищо изненадващо в тази новина. Общността на военните кореспонденти се е формирала предимно от членове на радикалната, милитаристична националистическа опозиция, които са смятали Путин и неговите съюзници за заклети врагове. За тях правителството е било твърде либерално, пропазарно и проевропейско, подкрепящо миграцията и игнориращо маргинализираните групи. Някои представители на подобни движения не успяват да постигнат споразумение с държавата и са обект на различни форми на преследване, като например Z-блогърът Владислав Поздняков, основател на онлайн общността "Мъжка държава". Той активно подкрепя войната и провоенните обществени инициативи, но не е военен кореспондент.

На политическите администратори на Путин им отне много време да интегрират тези радикали в политическата система и едва след началото на агресията срещу Украйна те намериха истинска "държавна" кауза: борбата срещу украинските въоръжени сили в Донбас. Еуфорията от "руската пролет" обаче продължи два-три месеца, след което те преминаха към критики към "федералните" власти за ограничената и закъсняла подкрепа за сепаратистите и руските бойци, нежеланието им незабавно да включат Донбас в Руската федерация, корупцията при разпределението на държавни средства и продължаващия приток на мигранти от Централна Азия.

Подобна ситуация възникна с избухването на пълномащабната война през 2022 г.

След първоначалния месец на надежда сред военните кореспонденти се разпространиха критични настроения, което доведе до три сериозни кризи в отношенията им с властите. Първата избухна през пролетта и лятото на 2023 г., когато военните кореспонденти подкрепиха критиките на Евгений Пригожин - ръководителя на частната военна компания "Вагнер" - към Министерството на отбраната: фронтът беше лошо снабден, а военното командване и тилът допускаха множество грешки.

След потушаването на метежа на Пригожин военните кореспонденти дадоха първите си "жертви": Игор Гиркин (Стрелков) - бившият лидер на групата, поставила началото на войната в Донбас (имащ около 160 000 абонати в YouTube) - беше арестуван и осъден на четири години затвор. Той открито и радикално критикуваше некомпетентността на руското военно и политическо ръководство. Арестът на Стрелков сложи край на "Клуба на разгневените патриоти", който се беше сформирал около него и обединяваше националистически настроени блогъри, пишещи за войната.

Втората криза в отношенията между военните кореспонденти и властите настъпи през февруари-април 2024 г. след самоубийството на Андрей Морозов (Мурз) - един от най-изявените военни кореспонденти. Мурз, който беше действащ военнослужещ, искаше да насочи вниманието към многобройните жертви сред руските войски по време на щурма на Авдеевка и към проблемите с военната комуникация (средствата за която бяха присвоени). Мурз стана жертва на тормоз от страна на екипа за сигурност на Владимир Соловьов. В продължение на два месеца след смъртта му военните кореспонденти публикуваха разкрития, продължавайки темите, застъпени от Мурз.

И беше напълно логично, че Сергей Шойгу подаде оставка като министър на отбраната, а заместниците му и ръководителите на отдели бяха арестувани по обвинения в мащабна корупция. Сякаш за да потвърдят обвиненията на Мурз, Вадим Шамарин - началник на Главното управление по свръзките на Въоръжените сили на Русия - бе осъден на седем години затвор за подкуп, докато предшественикът му Александър Оглоблин получи деветгодишна присъда. Военните блогъри сметнаха смъртта на Мурз за "отмъстен" и останаха доволни от новия министър Андрей Белоусов, който се срещна с тях и установи връзки и обмен на информация. Администрацията на Путин реагира нервно и контактите бяха прекратени.

Третата криза в отношенията между военните кореспонденти и властта приключи "без удовлетворение". Тя бе свързана със смъртта през септември 2024 г. на Сергей Грицай ("Ернест") и Дмитрий Лисаковски ("Гудвин") - опитни оператори на дронове, разработчици на технологии за безпилотни апарати и популярни блогъри. Те пострадаха заради опита си да разкрият корупция в командването на полка, в който служеха: бяха изпратени в безсмислена атака. Онези, които те обвиниха в корупция, се опитват да спасят репутацията си чрез съда.

Тогава военните кореспонденти повдигнаха въпроси относно ширещата се корупция в командването на полевите части и практиката на "зануляване" - убиването (пряко или чрез изпращане на самоубийствени щурмови мисии) на неудобни и ненужни войници при липса на какъвто и да е минимален контрол върху командирите от средно ниво от страна на военното командване и военната прокуратура. Но този път, вместо да предприеме системни мерки, военното ръководство заглуши зависимите военни кореспонденти и оказа натиск върху "независимите". Това не намали опозиционните настроения.

През 2025 г. те публикуваха все по-откровени и радикални текстове за ситуацията на фронта. Описвайки проблемите на обикновените войници, породени от украинските дронове, лошото снабдяване, безсмисленото пращане на сигурна смърт срещу слабо разузнати украински позиции и корупцията на всяко ниво - говорейки за опустошените селища в Донбас, зверствата на частите за охрана на тила и замяната на "руските мъже" в тила с мигранти, военните кореспонденти стигнаха до заключението, че войната не води до победа, а единствено до безброй неоправдани жертви. Пръв възприе тази реторика не кой да е, а Игор Гиркин - де факто инициаторът на войната с Украйна и култова фигура сред военните кореспонденти, който дори от затвора има достъп до информация и собствен блог.

Властите гледаха спокойно на тяхната опозиционна дейност, тъй като военните кореспонденти играят важна роля. На първо място, те информират подкрепящите войната руснаци за реалностите на конфликта, като на практика заместват държавните медии.

На второ място, те осведомяват военното и политическото ръководство за най-належащите проблеми, които армейските командири и разузнавателните служби се опитват да скрият.

На трето място, те набират средства от привърженици на войната, като снабдяват фронта с дронове, комуникационно оборудване, бронежилетки, гориво за генератори в окопите и т.н.

За най-популярните блогъри са очертани "червени линии", които останалите спазват

Военните кореспонденти, работещи за държавни медии - като Александър Сладков (ВГТРК) - си позволяват си позволяват много повече свобода в собствените си канали, отколкото в националните медии.

Пълната победа на военните кореспонденти над информационните ресурси на Министерството на отбраната и Генералния щаб доведе до прекратяване на публичните изяви на Игор Конашенков – дотогавашния главен говорител на Министерството на отбраната - в средата на октомври 2025 г.

В руската политология и социалните мрежи е популярна концепцията за "черния лебед" - внезапно, непредвидимо и на пръв поглед незначително събитие, което може напълно да промени ситуацията и да доведе до мащабни катастрофи. През зимата и пролетта на 2026 г. в Русия се случиха три слабо свързани помежду си събития, които предизвикаха най-тежката криза в отношенията между централната власт и лоялната, "патриотична" (подкрепяща войната) част от обществото за последните три години.

От средата на януари 2026 г. правителството се зае със забраната на Telegram - най-популярното приложение за незабавни съобщения в Русия - и с прехвърлянето на цялото руско население към Max, услуга, собственост на VKontakte. Прибързаното въвеждане на несъвършената и непопулярна платформа Max беше съпроводено със забрани за използване на Telegram в държавните ведомства и правоприлагащите органи, както и с ограничения върху трафика на приложението.

Властите не отчетоха факта, че много военни части координират оперативната си дейност чрез затворени чатове в Telegram. Към 2025-2026 г. системите им за комуникация вече бяха претърпели сериозни щети, след като Илон Мъск наложи технологични ограничения върху използването на Starlink от руската армия. Атаката срещу Telegram, при липса на адекватна алтернатива, значително намали бойните способности на армията. През януари 2026 г. фронтовата линия замръзна, а след това руската армия леко отстъпи на няколко направления. Това отприщи вълна от остра критика от страна на военните кореспонденти по повод абсурдните действия на официалните лица.

Друг проблем беше (и остава) фактът, че повечето военни кореспонденти развиват информационната си дейност именно в Telegram. Facebook и Instagram са забранени в Русия, а аудиторията на останалите социални платформи попада във възрастови групи и социални слоеве, които се интересуват много по-малко от политика и война. Забраната на Telegram засегна пряко информационните и финансовите ресурси на военните кореспонденти, както и "финансирането" на дейността им, свързана с войната, и приходите от реклама. Между януари и март 2026 г. избухването на опасна инфекция (официално определена като пастьорелоза, но всъщност представляваща шап) в двадесетина руски региона, и по-специално в Новосибирска област, предизвика скандал заради избиването на едър рогат добитък. Акциите срещу кравите и биковете бяха проведени по правилата на "специални операции" - с внезапни нахлувания в селата от големи групи полицаи и ветеринари, които унищожаваха животните без предупреждение, често в отсъствието на собствениците им.

Фермерите твърдяха, че унищожаването не засяга големите земеделски стопанства (което не отговаря на истината; стопанствата просто избиваха добитъка си тихомълком), а изплатените обезщетения бяха явно недостатъчни. Варварските действия на властите спрямо добитъка провокираха местни протести и появата на видеоклипове в социалните мрежи, осъждащи внезапните мерки и разорението на фермерите.

На 3 април мобилният интернет в центъра на Москва внезапно беше спрян. Услугата беше възстановена едва седмица и половина по-късно. Това шокира руския политически елит, държавните служители, медийната общност и представителите на бизнеса. Спиранията на мобилния интернет през 2025 г. се превърнаха в обичайна практика в европейската част на страната, особено в регионите, граничещи с Украйна, в Южна Русия и в Поволжието. Прекъсванията бяха обяснявани като „превантивни мерки“ срещу атаки с украински дронове, които се ориентираха в района с помощта на руски SIM карти.

Тази технология остаря морално още в края на 2025 г., но руските власти само увеличиха честотата и обхвата на прекъсванията, което породи опасения в социалните мрежи за пълно спиране на мобилните комуникации дори в региони, където украински дронове рядко или никога не са били забелязвани. Мнозина отдадоха този ход на паника сред службите за сигурност след покушението срещу иранското ръководство, извършено чрез хакване на системи за видеонаблюдение. За това беше съобщено в същия ден - 3 април. През юни службите за сигурност обявиха, че са хакнали система, използвана за шпиониране на висши държавни служители чрез мобилни приложения.

Истинските причини и последици от прекъсванията остават загадка. Въпреки това, на фона на натиска върху Telegram и опита за прехвърляне на потребителите на социални мрежи към платформата Max, ситуацията породи безпокойство и въпроси относно това докъде са готови да стигнат властите в стремежа си да контролират интернет пространството. Политическо недоволство срещу Путин започна да се проявява и у личности, далечни на опозицията. На 17 март известният активист Иля Ремесло - бивш член на Обществената палата и редовен сътрудник на RT и "РИА Новости" - внезапно публикува кратък и остър текст, в който обясняваше защо е престанал да подкрепя Путин. Текстът започваше с антивоенна тирада. Публикацията събра 645 000 преглеждания само на страницата на автора и беше споделяно многократно.

Това беше първият сериозен предупредителен сигнал за започналите вълнения

Месец по-късно Виктория Боня - моден блогър, актриса и рускоезична звезда в Instagram, живееща в Монако - се обърна към Путин с подробна молба. Тя съдържаше уверения в лична лоялност, осъждане на "паплачта", стояща между Путин и народа, както и предупреждения за неприятностите, които очакват Путин, ако не се вслуша в "гласа на народа". Боня говори за мащабните наводнения в Дагестан, където местните власти проявиха пълна пасивност, за забраната на Instagram, засегнала малкия бизнес, за проблемите с плажовете в Анапа след петролния разлив; за избиването на добитък в Сибир и за забраната на социалните мрежи. Тя предложи да се премахне бариерата между Путин и народа чрез специална платформа, където хората да могат да пишат директно на президента.

Обръщението на Боня беше видяно от около 30 милиона души, активно обсъждано в медиите и "проработи" въпреки съпротивата на "силовите структури", представлявани от Соловьов и неговите приближени. Дмитрий Песков потвърди, че обръщението е стигнало до Путин, който скоро след това се обяви против "прекомерните забрани".

Тези изявления бяха част от добре организирана кампания. Соловьов, който беше обидил Боня, бе принуден да я покани в ефир и публично да се извини. През април 2026 г. Таганският съд в Москва прекрати делото за "дискредитиране на армията" срещу Павел Губарев - един от най-известните опозиционно настроени военни кореспонденти и бивш "народен губернатор" на Донецка област. Той беше подведен под отговорност заради изказвания относно генерал Апти Алаудинов - заместник-началник на Главното военно-политическо управление на Въоръжените сили на Русия и командир на специалните части "Ахмат" от 2024 г. Две седмици по-рано Соловьов беше нарекъл Губарев "утайка" и "предател" заради обширно интервю с либералния журналист Юрий Дуд. Изказванията на Ремесл и Боня, както и прекратяването на съдебното преследване срещу Губарев - който вероятно щеше да сподели съдбата на стария си съюзник Игор Гиркин - разшириха възможностите на т.нар. "Z-блогъри" да критикуват властта. Военните кореспонденти и някои Z-активисти се възползваха от този шанс и скоро информационните им канали се изпълниха с остра критика към политическото ръководство на страната.

Идеологическо разделение сред военните кореспонденти

Критиката се съсредоточи върху невъзможността и безсмислието на продължаването на войната в сегашния ѝ вид: руската военна тактика позволява напредване единствено през безполезни руини и останки от слабо населени села. За неуспехите във войната бяха обвинени проблемите в управлението на страната, като отговорността за това - за разлика от 2023 г. - беше прехвърлена не върху Министерството на отбраната и Генералния щаб, а върху самия Путин.

Блогърите често изтъкваха, че Русия се управлява от възрастни хора, които нямат адекватна представа за съвременните реалности, придържат се към прекомерни социални забрани и водят лоша технологична политика, градена не върху развитие, а върху защита от заплахи, която реагира бавно и неадекватно на "предизвикателствата".

През април 2026 г., когато Кремъл започна да дава сигнали за "размразяване", руският националистически журналист Егор Холмогоров - работил в продължение на няколко години за Симонян - изказа мисъл, напомняща думите на омразните му "прозападни" либерали:

"Ситуацията днес изглежда така, сякаш през есента на 1942 г. Политбюро беше предприело нова колективизация (например конфискуване на личните стопанства) и беше въвело сух режим. С други думи, тези хора са наистина напълно луди и ни тласкат стремглаво към катастрофа."

Мненията относно това как да се постъпи с продължаващата война се разделиха.

Значителна част от тях (особено онези, които са участвали във войната още от 2014 г., както и родените в Донбас) се обявяваха за прекратяване на войната по линията на фронта. Те смятаха, че никакви мобилизационни мерки в обществото няма да помогнат и че всяка стъпка към ескалация само ще укрепи Украйна, ще засили националната ѝ идентичност и вътрешната ѝ сплотеност, както и ще увеличи международната подкрепа за нея. Гиркин написа:

"Сега можете да мобилизирате колкото си искате хора за фронта, но те няма да могат да променят изхода на войната. Този момент е отминал."

Писателят и популярен блогър Даниил Туленков - бивш щурмовак от наказателното подразделение "Щорм-Z", демобилизиран през 2026 г. - се обяви против войната. През май и юни той публикува поредица от „пораженчески“ постове от санаториум в Томска област, пълен с осакатени ветерани. Туленков смята, че войната е пагубна за страната и че краят ѝ трябва да бъде определен от интересите на държавната, социалната и икономическата стабилност на Русия.

Друга група военни кореспонденти - по-тясно свързани с държавни или квазидържавни медии и представляващи професионални военни, преминали към военен анализ и "обществена дейност" (например каналът "Двама майори", който критикува федералното правителство и има около 1 милион абонати) - призовава за ескалация на военните действия, мобилизация на обществото и гражданите за войната, както и за политически чистки, прореждане на елита и, разбира се, засилване на бомбардировките над Украйна, включително с атомни бомби - стигайки дори до пълното унищожаване на украинската държава и на украинството като явление.

В същия дух Владислав Шуригин - професионален военен журналист, съветски офицер и редактор на военния отдел на руския националистически седмичник "Завтра" - написа:

"Време е да се признае, че за нормалния живот на руската държава унищожаването на украинската държавност в сегашния ѝ вид е задължително условие."

А фактическият лидер на "Z-литераторите", писателят Захар Прилепин, твърдеше, че Украйна няма нужда от мир:

"Дори ако някога, с невероятни усилия, по чудо и с ярост си върнем Краматорск и Славянск - защо изобщо сме си мислели, че Украйна ще спре войната? За Украйна войната е пари, тя е смисълът на съществуването, тя е безкрайно възобновяем ресурс."

Подобни изказвания звучат като тактика за самовнушение, подсказваща, че дори да се постигне прекратяване на огъня, ще бъде необходим нов кръг от войната.

Затягане на гайките

Подобна активност от страна на Z-блогърите не можеше да остане безнаказана задълго. През май стана ясно, че Егор Гузенко - един от най-известните и противоречиви военни блогъри (с псевдоним "Тринадесетия") - е бил лишен от комуникация и изпратен на фронта заради публикация, в която обвинява Путин в системни лъжи. По същото време каналът "Руски свят. Украйна" заяви:

"Време е патриотичната общност в Русия сериозно да се замисли за съдбата си - в края на "Втората военна операция" активистите ги очаква сурова чистка."

През май мнозина вярваха, че Гузенко е станал жертва на "нулиране" - извънсъдебно убийство или мисия, от която никой не се завръща. Оказа се, че той е жив, но от 13 юни е бил задържан от военната полиция. На 8 юли е официално арестуван по член 282 от Наказателния кодекс (разпалване на омраза или вражда) и понастоящем се намира в следствен арест във Волгоград. Съдбата на Гузенко се възприема като демонстрация на "червените линии" по отношение на евентуална критика към властта - поне що се отнася до военнослужещите. Сега каналът на Гузенко се състои главно от кампании за набиране на средства за "хуманитарна помощ" и видеоклипове по теми, свързани с Украйна. Критичните публикации са станали рядкост, а тонът им - по-умерен.

През юли Иля Ремесло беше арестуван за "дискредитиране на армията" и в момента срещу него се води разследване.

Службата за външно разузнаване на Русия (СВР) заяви, че украинските разузнавателни служби се опитват да овладеят руски "патриотични" и военни канали в Telegram, за да разпространяват дезинформация и да дискредитират армията и правителството. След това "предупреждение" броят и интензивността на критичните публикации от страна на военните кореспонденти рязко спаднаха.

Макар че някои канали все пак от време на време проявяват критичност.

Резултати

До лятото руските власти успяха рязко да намалят критиките от страна на военните кореспонденти и другите "Z-блогъри": медийната криза в социалните мрежи от пролетта беше овладяна. Но тази криза доведе до важни промени в "Z-общността". И може би нова криза вече чука на вратата. Значителен брой "Z-блогъри" започнаха да се отнасят по-критично към властта и да посочват Путин като прекия виновник за проблемите. За първи път "Z-блогърите" критикуват не "либерали" и "глобалисти", а държавни служители и техните забрани.

Военните кореспонденти и някои "Z-блогъри" започнаха да спорят с "прозападната" опозиция за това кой по-точно изразява настроенията срещу Путин. Започва да се формира "истинска" радикална опозиция: "патриотичен антипутинизъм 2.0", съставен от онези, които са "останали". Тя се различава значително от своите предшественици, които призоваваха Путин да води война и да подкрепя "руснаците в Украйна".

Степента на омраза, публично демонстрирана от военните кореспонденти към онези, "които са заминали", започва да намалява. Интервюто на Губарев с Дуд, както и дискусиите сред военните кореспонденти и авторите на т.нар. "Z-блогове" относно евентуалната емиграция на активни "патриоти", са симптом за това.

Фокусът на "патриотичния антипутинизъм 2.0" придоби антивоенен характер

Сурови, брадати мъже с боен опит, които преди се хвалеха с готовността си за война и с миналите си постижения, изглежда са чели Ремарк и са заели точно обратната позиция. Сега те настояват, че е време войната да спре. Често това се прави от позициите на "пораженчеството". Един от най-известните подстрекатели към война - военният кореспондент на "Комсомолская правда" Дмитрий Стешин - обсъжда необходимостта от ликвидиране (като безнадежден проект) на проруския анклав в Приднестровието, който по-рано беше крайната цел на "Руската пролет".

Критичният потенциал на военните кореспонденти и симпатизиращите им блогъри (включително пропагандистите) досега не е бил напълно използван. Той би могъл да бъде много по-силен. Горе-долу по същия начин, в рамките на броени месеци, иронията и общественото безпокойство, прокрадващи се в телевизионните предавания и съветските медийни публикации през първата половина на 80-те години, дадоха тласък на журналистиката от епохата на перестройката, настроена критично към властта. 

Всичко това съществено променя политическата атмосфера в страната. Резултатът е отстъпление на властите от политиката на ограничения в интернет и от масовото налагане на приложението за съобщения "Max", както и начало на критично обществено преосмисляне на социално-политическата и икономическата ситуация в Русия. Засега тези тенденции лесно биват потискани чрез заплахи и репресии.

В "стоманобетонната" структура на пропутинското "Z-общество" и държавния апарат на Русия обаче са се появили сериозни пукнатини.

Публикацията е подготвена от медийния проект "Страна и свят - Преглед "Сахаров" за The MoscowTimes.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.