Какви бяха посланията на политиците и за кого гласувахме?

Как говориха политиците по време на предизборната кампания, коментираха пред БНТ езиковедът доц. Владислав Миланов - преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и журналистът Арман Бабикян.

Според Миланов, речта, която наблюдавахме в тази предизборна кампания, не е изключение от видяното през последните години, но уточни, че са се прибавили нови теми и политиците са предпочели да коментират без да го правят в дълбочина.

"Всяка кампания има свой облик в зависимост от политическата ситуация, която наблюдаваме. Речта олицетворява политика в тези ситуации. Получава се едно говорене, прескачане от тема в тема. Много често се получаваше надприказване в ефир - неумението да изслушаш събеседника, да чуеш неговите идеи, да го прекъснеш и да покажеш своето надмощие с аргументи. Липсата на фокус в изказванията, липсата на тема и задълбоченото ѝ представяне, се изгуби. Надделя търсеното политическо въздействие, а не търсенето на същността. Как това, което казваме стига до хората, информираме ги.", допълни той.

Според журналиста Арман Бабикян политиците лавират, защото политиците нямат ясни тези и защото така са свикнали да говорят с хората.

"При политиците думите са оръжие, инструмент за работа. И те имат значение", подчерта той и подчерта, че клишетата и заобикалянето на отговорите в предизборните студиа са били "на ръба на дебилизма".

По думите му,  думите не бяха предназначени за хората на площада, а за онези зад стената.

Миланов обясни също, че се е загубил диалога, няма разговор, а има едно преекспониране на Аз-а и се губи същността на един смислен разговор. Според него, най-притеснително остава речевата агресия. "Парламентът е образец за такива ситуации и е обидно за общество, което претендира за цивилизована европейска практика", заяви още езиковедът и допълни, че тази агресия се пренася при младите хора, а също и по пътищата.