Панчугов: Предрешено е, отиваме на предсрочни избори

Ако е имало някакви съмнения по отношение на невъзможността този парламент да излъчи стабилно мнозинство и оттам някаква форма на управление, те вече отпаднаха след дебатите, които видяхме около гласуването на правителството, което беше внесено след връчването на първия мандат.

Радикализацията на позицията на политическите формации, липсата до този момент на изговорени основи на някакво потенциално бъдещо управление, а именно какви са проблемите пред България, какви са възможните политически решения на тези проблеми, всъщност показва, че колкото и време да бъде оставено на формациите, то едва ли ще стигне, за да се намери някаква форма на съгласие.

Очевидно това протакане обслужва единствено и само дневния ред на президента. Това каза пред БГНЕС политологът Христо Панчугов.

По думите на Христо Панчугов, дневният ред на Румен Радев е свързан с две неща – увеличаване на управлението му, с което той очевидно започна да свиква през последната една година, и опит да се хвърли вината за това, че отиваме на поредните предсрочни парламентарни избори само в рамките на година, т.е. да се намери извинение за това защо няма сформирано правителство. Политологът не е изненадан от действията на държавния глава, а от неспособността на политическите партии да отвоюват обратно контрола си върху политическия процес, както и абдикацията пред очевидното подронване на престижа на парламентаризма в България през последната година и половина. „Примирението, с което те участват в този сценарий, т.е. определянето на избори, когато на президента му е удобно, е за мен неразбираемо“, заяви Панчугов.

Политологът коментира и кандидата за премиер, излъчен от "Продължаваме промяната", акад. Николай Денков: „Можем да се пошегуваме, че кандидатурата на проф. Денков е всъщност опит да се отговори на кандидатурата на проф. Габровски, нищо повече.“

Панчугов е на мнение, че няма никаква яснота кое е основанието за съставяне на правителство на малцинството между ПП и „Демократична България“, за което дават заявка втората и шестата политически сили. „Два месеца и половина „Продължаваме промяната“ обясняваше как няма да състави правителство. Те не поискаха властта до този момент. Какво се промени? Най-малкото това е въпросът, на който те трябва да отговорят, за да можем ние като граждани да се ориентираме дали това правителство има истинско основание за своето съществуване“, отбеляза той.

Политологът добави, че това, че ГЕРБ извървя целия път от предлагане на състав на кабинет до внасянето му в парламента и неговото гласуване, създаде ситуация, в която ако другите не положат усилия, ще се смята, че те са виновни за ситуацията да бъдем изправени пред поредни предсрочни избори. „Извън този театър, за българските граждани липсва основание за бъдещо управление“, подчерта Панчугов и добави, че липсва също и отговор на въпроса защо и в името на каква политическа цел трябва да подкрепим един кабинет на малцинството. „Ако няма парламентарна подкрепа, следва поне да се търси подкрепата на българските граждани в името на някакви политически цели. Поне те да бъдат формулирани би било огромна промяна за начина, по който се управлява през последната една година“, посочи той.

„Бюджетът сам по себе си няма как да бъде приоритет. Приемането на бюджет просто заради приемането на бюджет отразява още по-повърхностен подход отколкото изглежда дори на пръв поглед. В този смисъл бюджетът е функция на едно управление, а не причина за него. Нито загубата на пари по европейските фондове, нито бюджетът могат да бъдат оправдание, големият въпрос е къде отиват тези пари, в името на какви политики се изразходват тези средства и в крайна сметка за каква политическа и икономическа цел. Разбира се, това, че отлагаме този въпрос е фундаментален проблем за цялото население”, поясни още Христо Панчугов. Политологът определи третия мандат като трудно реализиран. „Не мисля, че третият мандат ще бъде успешен, защото говорим за същите политически формации, които са неспособни да сформират обществен и политически дневен ред. За мен краят е предрешен – отиваме на предсрочни избори”, подчерта Панчугов.

На въпрос на БГНЕС каква се очаква да бъде избирателната активност при едни евентуални предсрочни избори Христо Панчугов отбеляза, че в момента много фактори работят в това избирателната активност да бъде по-ниска. „Заради взаимните нападки относно Изборния кодекс, въобще подкопаването на доверието в българските граждани относно демократичността на изборите няма как да повиши избирателната активност. Същевременно виждаме същите политически субекти, които са отново неспособни да отговорят на обществените очаквания, което също не работи в посока повишаване на избирателната активност”, заяви още политологът и продължи: Въпреки това има време до едни избори, в които политиците да видят своите дефицити и да работят в тази посока, дали това ще се случи предстои да видим. Твърденията обаче, че резултатите ще бъдат такива, каквито бяха на предишните избори не би трябвало да има. Радикализацията на определени групи, противопоставянето на определен тип проблеми, които се развиваха през последната година, опитът да се намери политическа формула, която да донесе политическа промяна, как ще изглеждат тези обществени нагласи към момента на изборите и кой ще съумее да се възползва от тях са все въпроси, които стоят отворени”. Ако връщането на хартиената бюлетина беше станало по един нормален начин, тогава гражданите, които се колебаеха, може би щях да си върнат доверието в нея. Огромната част от българските граждани обаче не гласуваха не заради недоверие в машините, така че връщането на хартиената бюлетина няма да окаже значително влияние върху избирателната активност. Фиксирането в технологията на гласуване е основен проблем в българската политика през последната година. Отложените проблеми от днес за утре, отново повърхностният подход към правенето на промени в ИК и отново фиксацията на партиите в желанието си през изборите да си осигурят някоя служебна победа, защото голяма част от тях гледат по този начин на промените в Изборния кодекс, а не да се осъществи един прозрачен изборен процес”, подчерта експертът.

Относно възможността ГЕРБ да бъде отново първа политическа сила и бъдещето обединение между ПП и ДБ Панчугов отбеляза, че мнозинството сред гражданите не могат да намерят своя обединител. „Ако такъв се появи ГЕРБ има всички шансове да не е първа политическа сила. Видяхме го вече в лицето на ИТН и ПП. И двете формации спечелиха изборите, защото имаше обществени нагласи към политически промени. Относно възможността за коалиция между ПП и ДБ на следващи избори, то вече въпросът е дали има смисъл. Бяха изпуснати толкова много моменти да се намери обща посока за политическа промяна и за това какво събира тези формации, които и сега не могат да намерят обща основа за кабинет на малцинството. Така че какво би било основанието за такова обединение в една предизборна ситуация е големият въпрос. Едно обединение няма да донесе нищо. Големият разговор на какво са готови тези две формации да правят заедно би могло да разшири потенциално много гласовете, които биха отишли за тях като формации. От тази гледна точка това е важната посока, в която трябва да тръгне разговорът между тях. Дали те са способни да направят това нещо, дълбоко се съмнявам”, заяви още Христо Панчугов.

„Аз смятам, че във всичко това има позитив. Този позитив е свързан с очевидно пренастройването на политическата и обществена система към процесите, които текат в нея. Изборите и цялото това напрежение около политическата криза прави всъщност това, че по-бързо обществените отношения да кристализират и ние да намерим всъщност обяснение какво се случва в българското общество и то да намери своето проявление в политиката. Разбира се това е болезнен процес, винаги е бил, и разбира се това ще носи много разочарования, но се надявам, че накрая ще намерим този политически разказ, който ще може да произведе стабилна форма на управление”, отбеляза още Христо Панчугов.