Интрига до последно: Гласовете за ПП-ДП са 26,4%, за ГЕРБ - 25,2%

Слаба мотивация за участие в изборите и паритет в битката за първото място регистрира национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч на старта на предизборната кампания. Изследването е проведено в периода 21 – 27 февруари 2023 г. И е публикувано на сайта на агенцията. То се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Невъзможността на партиите в последните четири парламента да излъчат стабилно управление, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират избирателите да участват в поредните парламентарни избори.

Декларираната на старта на кампанията активност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание заявяват 28 на сто, а 33% са категорични, че няма да гласуват. Относително висока мобилизация е налице сред най-политизираните избиратели, което очертава 2-ри април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите.
Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, но без да пренареждат цялостната политическа ситуация. Водещите партии влизат с изравнени позиции в надпреварата, а по-малките формации до последно ще очакват дали ще успеят да преминат 4%-та бариера.

Нагласите на избирателите на старта на кампанията сочат паритет между коалициите ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но остава под сумарния им резултат от октомврийския вот. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки.

Към момента ПП-ДБ се ползват с подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, ако съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата политика избиратели, които традиционно вземат решение, дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията. Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, най-вече жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2-ри април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство.

Макар и по-слаба, интрига е налице и за третата позиция. Към момента тя се заема от ДПС с 13.2% от твърдо решилите да гласуват. В непосредствена близост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в периода между двата избора.

БСП стартира кампанията със 7.4%, като дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ
подкрепа. Вътрешните противоречия отливат привърженици от столетницата, които се преориентират в различни посоки. Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция Левицата, но също към Възраждане и Български възход.

Три партии са относително близо до изборната бариера, но на старта на кампанията са все още под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в своеобразната чакалня за бъдещото НС остават Български възход с 3.8%, Левицата с 3.6% и ИТН с 3.2%.

Независимо дали в 49 -ия парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „малките“, предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48 НС. При регистрирания към момента сходен изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете водещи и силно конфронтиращи се помежду си формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство. Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е категорично подкрепена от едва 5% от пълнолетните българи и още 28 на сто я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея. Коалиция между първите две е нежелана от 50 на сто от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.  Избирателите на ДПС, Български възход, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и Възраждане. По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия.

*****

Настоящото изследване е проведено в периода 21 – 27 февруари 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по регион и тип населено място, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.