Над половин милион души работят на МРЗ. Застрашен ли е държавният бюджет?

В България почти над 10 години между синдикати, работодатели и държавата имаше желание да се създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, това не се случи. Това заяви бившият социален министър Султанка Петрова.

"Минималната работна заплата винаги е била приоритет в политиката на България, но в годините много бавно растеше. Различните европейски страни имат различни механизми за определяне на минималната заплата. За съжаление, в страната ни има над 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, а всеки 7 от 10 в ЕС също работи на минимална заплата и споделя, че има, разбира се, финансови затруднения", каза тя пред Bulgaria ON AIR.

Петрова припомни, че 48-ото НС е приело механизъм за определяне на минималната работна заплата, благодарение на директива на ЕК, с която се определят адекватни минимални работни заплати за ЕС.

"Ние вече имаме приета формула за определяне на минималната работна заплата, която трябва да е 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца. Колкото и да се увеличава минималната работна заплата, ние сме на последно място в ЕС по нисък доход", каза още тя.

По думите на Султанка Петрова нашата минимална работна заплата не е адекватна спрямо европейските. "Увеличението с 10% на минималната работна заплата няма как да компенсира галопиращата инфлация в страната. Последните данни, с които се запознах, показват, че за месец февруари инфлацията е 28% на годишна база, което е много притеснително", допълни още тя.

"Аз имам надежда и вярвам, че едно нормално и ритмично повишаване на работната заплата би дало по-голяма сигурност у българските граждани. Хората, които работят на минимална заплата, трябва да бъдат подпомагани, съгласно поне с процентите, с които върви инфлацията нагоре", категорична е Петрова.

Според икономиста Юлиян Войнов държавата трябва да работи към подпомагане на бизнеса и развитието на инвестиции.

"За съжаление, това изключително много изостава. Миналата година, например, сме на едно от най-ниските нива на инвестиции откакто има промени в държавата от 90-те насам. Това е едно от основните предизвикателства, което да получи политическо решение, защото в края на краищата всички доходи, които се получават в икономиката, са обвързани с брутния вътрешен продукт", коментира още той .

"В момента се намираме в ситуация, в която желанието на политическите партии да привлекат гласоподаватели към своите програма, стратегии, така увеличиха непропорционално много минималната работна заплата, пенсиите. Най-вероятно тази година ще влезем в процедура на свръх дефицит", допълни Войнов.