Бягат ли депутатите от задълженията си?

Изборът за председател е отправната точка, но ще видим дали ще има някакво разбирателство. Това заяви социологът доц. Мира Радева.

"В миналия парламент видяхме, че такова разбирателство имаше, беше избран председател, с оглед на конкретна задача, която да бъде решена - промените в Изборния кодекс. Нищо чудно и сега да се стигне до подобна ситуация - избиране на председател няколко дни. Все си мисля, че ако друго не направят, ще имаме поне опит да се гласува бюджет", каза тя в ефира на Bulgaria ON AIR.

Политологът проф. Росен Стоянов припомни, че най-голямата по численост партия има правото да си посочи кандидат за шеф на НС и обикновено точно той бива избран.

"Няма да са три дни най-вероятно. По отношение на приоритетите - не е невъзможно да се намери тип съгласие и да се приеме бюджет, но ако става въпрос за устойчиво, и то с перспективата на пълен мандат управление, не е възможна работеща коалиция, по-скоро съглашателство", допълни той.

Според пиар експерта доц. Александър Христов има сигнали, че този път партиите са по-консенсусно ориентирани.

"ГЕРБ-СДС подават не една, а много ръце, ПП-ДБ мълчат, не са толкова категорични, макар че имаха позиция, но пък не са казали: "Не искаме подкрепа от ГЕРБ", така че изборът на председател и другите промени могат да се случат една идея по-бързо. Разбира се, ситуацията е доста по-сложа - надвисващата заплаха от страна на "Възраждане", за които хората и политическите партии се притесняват", подчерта доц. Христов.

По думите на доц. Радева общественото настояване е искане за успокояване на обстановката.

"Всички партии и лидерите им да си приберат егото, да разберат, че няма да станат единствени. Всички искаме монопол и никой да не ни пречи, само че това не се случва. Колкото по-бързо се намери някакво съгласие, толкова по-бързо в обществото ще настъпи успокоение", смята тя.

Проф. Росен Христов отбеляза, че БСП се държи като обидено дете.

"Много представители на политическата класа би трябвало да осъзнаят, че трябва да се извинят на избирателите за това, което правеха през изминалите 2 години, да се извинят за глуповатата и постна кампания, която предложиха. А също така да осъзнаят, че ние ги назначаваме на работа. Те не могат да отидат там ядосани и обидени от нещо, а да отидат и да започнат да вършат задълженията си. Всичко друго е интригантстване, слаба позиция, липсва на лидерство", категоричен е той.

Доц. Мира Радева се съгласи с него, като добави, че за нея е потресаващ отказът да се управлява.

"Ние ги избираме, за да управляват, а управлението е свързано с някакъв вид компромиси, гъвкавост, а не да обясняваме как няма да може да намерим решение. Ако не намерите решение, значи не сте за там. Маргинализираща се партия е БСП, откровено започвам да се чудя чии интереси защитава. Преди 2 години, когато се случиха първите избори, те имаха 480 000 гласа, сега имат 225 хиляди", посочи тя.

Попитан дали може БСП да е ключът към това да имаме правителство, доц. Александър Христов отговори: "Много слабо вероятно, този ключ те отдавна са го загубили заради сриващото се доверие и достойнство. "Червените линии" са начертани много отдавна и те са доста дебели. В момента виждаме някои сигнали за заличаване на някои от "червените линии."

"Политическите партии и кандидатите за слава ги разделям на три - едните искат да изчегъртат онова предишното, старото, то обаче има своето име. Искат да изчегъртат ГЕРБ. Другите казват така: "Има един главен прокурор, който пази Борисов, ние трябва да направим правосъдна реформа, дори да искаме импийчмънт на президента". Третите са тези, които отричат всичко и се възползват от недоволството на избирателите", поясни проф. Стоянов.

Доц. Радева смята, че експертен кабинет не носи ясната политическа отговорност.

"Става дума за търсенето на общественото съгласие. В българското общество по принцип сме много скарани и трудно намираме съгласие. За 2 години парламентът отказва да упражнява властта си, а когато парламентът отказва да управлява, по Конституция управлява президентът. Той заема все повече стратегически позиции и решения", допълни социологът.