Вместо дебати – Путин и лайномети, вместо политика – бельо, а в урните – тишина

Кампанията за кмет на София ни върна години назад. Като изказ, като простащина, като разделение, като компромати.

В социалните мрежи "вреше и кипеше", на много хора със сигурност постовете им "няма да остареят добре". Има обаче една тенденция на опростачване - в началото на демокрацията на преден план излизаха изказвания от сорта "За Бога, братя, не купувайте", а в днешни дни слушаме за "кур.и" и "лайномети", кой кого минава с 200...

Всъщност кампания за кмет нямаше. Смислени дебати от години липсват, то си стана традиция. Политиците ни са неподготвени и не искат да се излагат. Въртят се едни клишета, които са до болка познати и хората ги подминават не с "двеста", а с "триста".

После мъдруват защо изборната активност е малка. Ами вие не сте политици, хората ви възприемат като "по-малкото зло", като парашутисти, случайници, спонсори.

Въоръжени с армии от тролове в социалните мрежи, които са още по-абсурдни и от самите кандидати за властови позиции. Те създадоха обстановка, в която се чудиш дали ако харесваш единия кандидат, след пет минути на вратата ще потропа самият Путин и ще ти спретне една "специална военна операция". Дотолкова хванаха тази опорка, че в един момент се чудиш дали избираме кмет на София или на Москва. Политиците, които се тупат в гърдите като евратлантици също засилиха тази говорилня, която използват и на национално ниво. Дори когато имат право, плашилото "Русия и Путин" започва да се изтърква и да идва в повече. България е страна от ЕС и НАТО и има много ясна ориентация. При другия кандидат върнахме дебата в 1990 г., когато едни комунисти се събудиха за един ден като демократи и започнаха да громят всеки и всичко. А наистина малцина имаха това право и те далеч не бяха крещящите в медиите. Пера, гей паради и драг кралици също станаха от активността в социалните мрежи. Всичко това, допълнено с атаки кой какви колиета и часовници има, кой какъв чичо има и дали е захранен със сребърна лъжичка или от купичка от алпака, превърна и тази кампания в един вентилатор, който разпръсква екскременти (звучи по-европейски, нали?).

Една виртуална битка, която донесе единствено още по-голямо отвращение към самите кандидати. Но техните PR експерти така и не го разбират, мислят си, че хората наистина са много тъпи, както пише всеки втори в социалните мрежи. Именно тези мрежи изкривяват и техните стратегии, мислейки си, че 20 трола могат да формират обществено мнение. Ако не са достатъчни като доказателство малкото бюлетини в урните, значи и те са на места, които са далеч от познанията им.

Всички много са възмутени от Ваня Григорова и поста й за "либералния лайномет". И с право. Със сигурност тя трябва да разбере, че в речника й на политик подобни определения въобще не трябва да присъстват. Независимо какво се вади срещу нея. След като иска да е в центъра на политиката, ще трябва да отговаря и на неудобни въпроси, ще трябва да търпи нападки и да умее да отвръща. Иначе политическото й бъдеще ще бъде като това на Вежди Рашидов в последния му парламент.

Но всъщност имаше едно много по-опасно изказване по време на кампанията. Което бе посрещанто с тишина и тук-там възторг. Изказването стана на 1 ноември, в Деня на народните будители и бе дело на премиера на страната. Академик Николай Денков. Човек с титла, който трябва да мине в категорията на будителите. Човек, който гради имидж на уравновесен политик. Човек на пост, който би трябвало да работи за просперитета на всички българи. И какво каза той? "Бъдещето на България зависи от това кой избор ще направим – дали ще следваме нашите будители, или примера на Бай Ганьо и Андрешко. Много се надявам да направим правилния избор." В деня на вота призова: "Гласувайте! Ако не излезете вие, ще излязат другите". Означава ли това, че който не гласува за нашия кандидат е Бай Ганьо и Андрешко? Означава ли, че другите са опасни за държавното управление и будителят Денков работи ли и за техния по-добър живот?

Всъщност някои "столичани в повече" и политици от години сеят нова разделителна линия - на "умни и красиви" срещу "Ганя". Което е абсурдно, но всъщност е логично. Защото политиката липсва, липсва традиционният сблъсък между ляво и дясно, липсва сблъсъкът между консервативни и либерални политически стратегии. У нас леви партии са титулувани като градска десница, леви партии водят дясна политика, а уж десни партии се държат като левица. И няма как да е по друг начин, защото българските партии са лидерски. Няма политика, а само интереси. И все повече хора не им вярват, не ходят да гласуват. В един прекрасен момент ще си имат само едни армии от платени тролове в социалните мрежи. И дебатът помежду им ще бъде на тема бельо, колиета и часовници. Както беше този за София...