Младите не знаят какво е комунизъм, но искат бай Тошо

Големи празноти в знанията на младите открои националното представително проучване „Образованието за комунистическия режим и европейските демократични ценности на младите хора в България днес“. То е проведено през юни 2013 г. сред 1100 души на възраст 15-35 години в цялата страна.

Изследването е разработено от Център „Хана Аренд”, финансирано от Европейския парламент, Фондация „Конрад Аденауер” и изпълнено като външна поръчка от НЦИОМ. Автори на изследването са Васил Къдринов и Ангел Николов.

Оказа се, че 42% от младите не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори, 40 на сто не са чували за остров Белене, за 50% Освиенцим е само име, а 56% не свързват с нищо конкретно Холокоста, 66% се чудят какво е колективизация,  87%  нямат и представа за горяните, за 87% „Задочни репортажи за България” на Георги Марков не означават нищо конкретно, а за 85.5% полският профсъюз „Солидарност“ е нещо абсолютно непознато.

Резултатите сочат, че 76% от младежите не знаят нищо за кариерата край Ловеч, 30% не свързват с нищо Берлинската стена, 62% не знаят причината за смъртта на Никола Петков, 41% не могат да преценят каква е била ролята на Държавна сигурност при комунистическия режим.

За 3 на сто от анкетираните ГУЛАГ е интернет търсачка, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие" (вероятна аналогия с гулаш).

30% пък не знаят в кой град се намира Европейският парламент, 88% не свързват с нищо Треблинка, 50% не могат да преценят дали съветската армия в България е била окупатор или освободител.

Изследването показва още, че 22% от младите хора искат да напуснат България. Според 41% от тях забогателите след 1989 г. са мафиоти, мутри, корумпирани.
 
„Данните, че близо 18% от младежите в страната биха искали да живеят по времето на Живков, че само 31% избират да живеят при демокрацията след 1989 г., а 22% желаят да напуснат България, са изключително тревожни“, коментира социологът Васил Къдринов по време на конференцията „Българският комунизъм – в учебниците”.

Въпреки че като цяло управлението е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора, коментира социологът.

Участниците в конференцията призоваха министерството на образованието да направи промени в програмата по история и литература и да включи повече часове за близкото минало.

Ангел Николов коментира, че най-новата ни история въобще не се изучава в училище, само в 10 клас са предвидени 18 часа за изучаваното на тоталитарния режим, от които пък само 1 час е за комунизма.

Всички учебници имат един и същ енциклопедичен характер, те са толкова скучни, че отблъскват всеки, който иска да ги прочете, каза още той.
 
Заради това той поиска не само повече часове в училище по история, защото и без това не малко от тях отпадат заради грипни ваканции, но и включване на повече теми за комунизма.