При кои професии ще има ръст на доходи след 20 г.?

Няма как да знаем от какви специалисти ще имаме нужда след 20 години, но тогава обаче ще се говори за остър недостиг в определени области. Всеки ученик обаче ще трябва да има езикови и математически умения, както и такива в природните науки. Именно в тези професии, свързани със задълбоченото изучаване на математика и природни науки, ще има най-голям ръст на доходи, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.

Най-голям недостиг у нас има на инженери (29%), а най-голям излишък - на служители в администрацията (23%). В повече са ни и финансистите (20%), и изненадващо - операторите в колцентрове (9%). При дефицитните кадри пък са още ИТ-специалистите (11%) но и търговците и експертите "обслужване на клиенти" - съответно 14 и 15%.

Държавата е изразходвала 25 063 690 000 лв. за образованието на българи, които след това са избрали да работят извън границите на страната. Така България няма как да възвърне инвестицията в тях, плащайки данъци. Разходите за обучение на един учащ възлизат на 38 082 лв., като 26 472 от тях са за първите 12 години, а останалите 11 610лв. за висшето образование. Това сочат данни, които бяха показани по време на форума "Бизнес и висше образование", цитирани от "Монитор".

Красимир Вълчев посочи, че външната миграция е най-големият проблем, но човешкия капитал не се състои само 40-те хиляди, които държавата губи, финансирайки образовани кадри, тъй като загубата на тези кадри влияе на цялостното състояние на обществото.

Той обясни, че 63% са хората, които навлизат в работната среда спрямо тези, които я напускат и затова образователната система трябва да фокусира върху три неща. Да намали до минимум броят на децата, които са отпаднали преждевременно от училище. Второто е свързано с това да се настрои профилната структура спрямо потребностите на пазара. Както и знанията, уменията и компетентностите да бъдат релевантни на обществото и пазара на труда.

Вълчев даде за пример, че след профилното преструктуриране с приемането на новия ЗПУО през 2016г., спрямо предходната 2015 г. се наблюдава спад в приема в направления, в които има излишък от специалисти. Приемът в държавните ВУЗ в икономическите специалности е намалял с 51%, в администрацията и управлението с 61%, в психологията с 36%, в правото в 28%. Това обаче е довело до прилив към тях в частните университети, в които държавата няма роля.

Министърът обясни, че е важно ВУЗ да имат добри отношения с бизнеса, като повече повече студенти бъдат ангажирани от компаниите на по-ранен етап, а не само да обучават кадри в направления с бъдещ недостиг.