Криза в четенето? 66% от българите са чели книга през 2017-а

Въпреки че често се говори за "криза в четенето", книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо  2014 г., а почти всеки втори (46%) е купил книга - покачване с 9%  спрямо 2014-та. Това показва национално представително за пълнолетното население проучване на Алфа Рисърч, реализирано в периода 14 - 20 май.

Проучването е проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. То показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, което е с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки.

13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални или други състави.

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаване и разнообразяване на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, увеличаване на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните.

Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.

Проучването сочи, че българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.

За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата "прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират романтичното определение "слънце" от химна на Стоян Михайловски "Върви, народе възродени".

За едва 9% научните открития са преди всичко "риск". Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от "безпаричие".

18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се занимават с научна дейност.

------------------------------------------------------------------------------

Националното представително за пълнолетното население собствено проучване на Алфа Рисърч е реализирано в периода 14 - 20 май 2018 г. чрез пряко стандартизирано интервю. Извадката е стратифицирана по регион и тип населено място, с подбор на респондентите по квота - пол, възраст, образование. То е проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.