Туитя, спамя, лайквам – език (български) свещен на моите деди?

Туитя - туитвам, спамя - спамвам, лайкам - лайквам и лайкна; съставни думи като селфи зона, селфи мания. Това са част от най-новите думи, които навлизат в ежедневния ни език и които са образувани съобразно правилата на българския език. Всяка година в езика ни навлизат стотици нови думи, като част от тях може и да не се задържат трайно, но други използваме ежедневно - банкиране, лифтинг, джогинг и други, обясни в интервю за БТА д-р Цветана Димитрова, научен секретар на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН.

В последните две години сред най-популярните нови думи са и постистина, фалшиви новини. Други интересни думи са фабинг /от английското phubbing, образувана от phone и snubbing/, която буквално се отнася за поведение, при което пренебрегваме околните заради смартфона си; номофобия /от mobile phone phobia/ - страх да не останем без мобилен телефон.

Регистрират се също т.нар. калки /процесът е известен като калкиране/, при които има буквален превод на думи от чужд произход - разприятелявам /среща се и ънфрендвам/.

Други думи са: смути, песцетарианец /вегетарианец, който яде риба и морски дарове/, киберхондрик /вид хипохондрик, който сам си поставя диагноза, като чете различни материали в интернет/.

По думите й най-честите правописни въпроси на граждани, на които специалистите от Института отговарят, са свързани с употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род, единствено число, за употребата на запетаите, за правилата за слято, полуслято и разделно писане.

По данни от Службата за езикови справки и консултации в рамките на една година - от април 2016 г. до април 2017 г., има над 130 запитвания, свързани с правилото за пълния и краткия член, като преди него по честота са само въпросите относно използването на главни букви при изписването на съставни собствени имена, обясни д-р Димитрова. Гражданите се интересуват и от някои по-особени случаи при съгласуване между подлога и сказуемото - например при учтива форма.

По думите й езикът ни не е заплашен от "дигитална смърт". "Българският език се използва широко в интернет, при това се пише на кирилица, има достатъчно грамотни носители на езика и ресурси, които да го поддържат "жив" - програми за корекция на правописа, множество речници, дигитални платформи за експертни езикови справки и консултации", обясни тя.

Експертът смята, че ако бъде направено проучване за грамотността на поколенията, няма да има големи различия между тях. "Има значение в каква среда се общува и с каква цел се съставя един текст - дали е официален, или за целите на общуването в интернет", обясни тя, но призна, че в последните години се забелязват повече грешки.

Според нея обаче един от решаващите фактори за грешките е размиването на границите между писмена и устна реч, което се наблюдава при дигиталното общуване. Често потребителите нямат време да обърнат внимание и да редактират написаното, тъй като общуването, с което са заети, предполага бързи отговори.

Тя обясни, че от проведените изследвания писменият език запазва първо място сред елементите, оценявани като символи на националната идентичност. Гражданите признават, че най-честите им затруднения са при правилото за деепричастието, правилото за бройната форма и при правилото за пълния и краткия член.

На въпрос дали пълният член трябва да бъде запазен в езика ни тя обясни, че употребата му не се основава на действащо езиково явление - било то в книжовния език, или в българските диалекти.

"Това е правило, което действа само в писмената книжовна норма - наличието на такива правила е една от основните характеристики именно на писмената книжовноезикова норма. Засега не се предвижда промяна на правилото", категорична е Димитрова.

Тя смята, че правилото не е трудно, а проверка може да се направи чрез замяна на думата, която трябва да се членува с лично местоимение - "ако думата може да се замени с местоимението той, то тя трябва да се членува с пълен член, а при заместване с местоимението него се членува с кратък член".

Промяната на правилото в настоящия момент ще доведе до още повече грешки и колебания при правилната употреба на езика, каза още Димитрова.