Началото – твърде рано, краят – късно: Двете смени мъчат учениците

Всяка пролет и есен, засега, въртим стрелките на часовника, за да минем от зимно към лятно часово време и обратното. Българските ученици минават през нещо подобно - редовно се налага да свикнат или с по-ранното ставане или пък да приемат, че ще бъдат на училище до късно. Всичко това е заради двусменната система на обучение, въведена у нас преди почти половин век, когато има бум на раждаемостта. Днес обаче има 2 пъти по-ниска раждаемост и двусменната система на обучение е отживелица според специалистите.

Промяната от втора смяна в първия учебен срок в първа смяна във втория обърква децата и е необходимо време за адаптация, подобно на състоянието при смяната на стрелките при лятно или зимно часово време.

Българското Министерство на образованието и науката пък има амбиция да спре практиката да се учи на две смени, пише "24 часа". Не и от следващата учебна година обаче, както първоначално бяха най-смелите планове. В основата на проблема стоят парите - трябват средства за преоборудването на сгради и строежа на нови, за да се поберат всички деца.

10% от училищата в страната, в които сега занятията са на двусменен режим, ще минат на обучение само сутрин още тази есен. Това искат и мнозинството от семействата, показа обществено обсъждане миналата година. Министерството вече се зае да регламентира нарочно изискване, че директорът на училището в сътрудничество с общината създава необходимите условия за полудневната организация на учебния ден, т.е. до обяд.

“Когато децата минават от втора в първа смяна, в първите 2 часа въобще не знаят къде се намират Първата смяна е категорично по-добра. Където има възможност, трябва да се случи”, убеден е Живко Жечев, който е и от двете страни на системата - и родител, и преподавател. Баща е на две малки деца и учител по физическо възпитание в столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”.

Първокласникът му Михаил харесва времето, в което ходи на училище. Като ученик от началния курс той има привилегията да е само в първа смяна, а следобед е занималнята. Малките започват в 8,20. Мишо предпочита да става в 7 ч, но понякога се налага да го будят и по-рано, когато баща му е на работа и двамата трябва да тръгнат заедно към училище. Детето тренира баскетбол и джудо. Ходи и на народни танци, но те са късно и след тях се чувства изморен, та размишлява дали да не се откаже от тях.

"Да си пишеш домашните сутрин, е кофти, времето е ограничено и обикновено не стига, когато имаме 7 часа и аз се прибера след 19 часа, на мен ми остава само да си почина, да напиша 1-2 домашни и да си легна", твърди 5-класникът Калоян Манчев, който от 6 февруари е втора смяна.

И той предпочита първата смяна, режимът съвпадал повече с този на възрастните. "Аз лично имам повече свободно време при първа смяна", категоричен е Калоян. Срещите с приятелите оставял за петък.

След междусрочната ваканция той започва уроците в 13,30 часа и ще се прибира според броя на часовете. Максимумът са 7 часа на ден, тогава ще свършва чак в 19,10 часа.

“Децата трудно могат да организират времето си във втората смяна. Първата смяна има това предимство, че след училище те разполагат с повече време, което да използват. Втората пък ги прави по-организирани”, коментира майката на Калоян Миглена Манчева.

Мерките и сроковете за въвеждане на едносменния режим във всяко населено място се различават според демографската ситуация, материалната база на всички училища в тях и възможностите за разширяването ѝ.

66 училища са заявили, че ще се наложи да дострояват, а в няколко плана е посочено и че ще трябва да изградят освен нови постройки и топла връзка към сегашните сгради, да вдигнат физкултурни салони, допълнителни класни стаи, столови.

Изцяло нови сгради са нужни на 38 училища, показва справка от Министерството на образованието и науката. В 134 ще успеят да минат към уроци на една смяна само с оптимизиране на план-приема. Други 141 се нуждаят първо от преустройства, ремонт и преоборудване на базата.