Целта е дипломата: 80% от завършилите средно стават студенти

Според просветния министър Красимир Вълчев един от основните проблеми във висшето образование е това, че  приемът на студенти е достигнал крайния си предел.

"Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти", коментира той пред БНР.

"Така че в тези професионални направления сега най-много се намалява приемът на студенти, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.
В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране", посочи министърът на образованието.

Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите.

"Намалили сме приемът от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища", отчете Вълчев.
 
Според него обаче системата не реагира достатъчно на промените във външната среда.

Няма го по-дългосрочният поглед в бъдещето, каза той.

Промените в Закона за висшето образование предвиждат министърът да сключва мениджърски договори с ректорите.

"Ние няма да се месим в академичното управление, няма да се месим във финансовото, нито в административното. Министърът няма да може да влияе върху оперативното управление по никакъв начин, нито да сменя ректори. Това, което правим с този механизъм, е да споделяме стратегическото управление. Ние трябва да отговаряме за общия, колективния интерес. Висшите училища имат некоординирани стратегии за развитие", посочи Вълчев.

Според него няма риск да се прекрачи "червената линия на академичната автономия".

"Едно висше училище трябва да има собствен капацитет, трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи", категоричен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля съмнение върху качеството на висшето образование.

Просветният министър каза още, че средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв.

"Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти", каза той.

Според него мораториумът върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование, е временна и недобра мярка.

Министърът очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.

Той смята, че броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование, а това, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил.

"Нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища – това, което се опитваме да ограничим", обясни той.