Заплата на асистент в МУ - 2982 лв.: По-висока от средната професорска

1350 лева е средната брутна заплата в държавните висши училища в България към 31 декември 2018 г. Най-ниската средна заплата е 894 лева в Минно-геоложкия университет, а най-високата - 2228 лева в Медицинския университет в София.

Това показват данни от анализ на Националния синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ за доходите в държавните висши училища, който беше представен на националния форум "Неравенствата в държавните висши училища в България: доходи, количество и качество". Във форума участва и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Анализът включва данни за заплащането в държавните университети от 31 декември 2016 г. до 31 декември 2018 г. За този период първите пет държавни висши училища с най-голямо общо повишение на възнагражденията са Националната музикална академия, Университетът за архитектура, строителство и геодезия, Университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Медицинският университет във Варна.

Според анализа в три от държавните висши училища асистентите получават по-високи работни заплати от средните заплати на професорите. В Медицинския университет в София средната работна заплата на асистент е 2982 лева, в Медицинския университет във Варна е 2719 лева, а в Икономическия университет във Варна е 2412 лева. В същото време средната основна заплата на асистент е 800 лева и в някои висши училища изостава, сравнена с началната работна заплата на учител, която вече е 920 лева.

Предимно в Медицинските университети в България средните асистентски заплати са по-високи от средните заплати за заемане на академичната длъжност "професор" за страната, каза Стефан Аспарухов от Синдиката "Висше образование и наука". Той добави, че в други три държавни висши училища асистентите получават заплата, която е по-висока от средната за доцент за страната.

Това са предимно Медицинските университети, а в УНСС асистентите също взимат по-високи заплати от средните доцентски, обясни Аспарухов. По думите му, много са факторите за тези неравенства, като първото от тях е свързано с това, че различните професионални направления във висшето образование се финансират въз основа на базов норматив от 693 лева, който се умножава по различни коефициенти. Най-ниските от тях са за студентите по икономика, а най-високите - за студентите по медицина, национална сигурност и военно дело.

Средната професорска заплата в Медицинския университет във Варна е 6475 лева и тя се формира, когато професорите и доцентите заемат и ръководна длъжност - ректор, заместник-ректор, декан, и получават допълнителни средства, каза Аспарухов.

Той уточни, че в някои висши училища средната месечна заплата на един професор, на ръководна длъжност, може да надвиши 7000 лева. Това е и към момента, като парадоксът е в това, че в едни висши училища заплатите са високи, а в други университети са по-ниски. Тук голяма е отговорността на ректорите, защото в средното образование заплатите се договарят с колективен трудов договор - в Министерството на образованието и науката, като договорът е за целия бранш.

Във висшите училища, които са автономни, всеки ректор подписва колективен трудов договор, но за съжаление, има ректори, които отказват да подписват този договор и там има нерегламентирано съкращаване на персонала, каза Стефан Аспарухов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.