Историк призна: Учебниците за 10 клас писани без диалог

Всичките нови учебници по история за десети клас имат нужда от пълна преработка, включително и най-високо оценените, каза Николай Поппетров от Института за исторически изследвания на БАН.

Поппетров е и автор на частта от учебника на "Булвест 2000" по история за десети клас, която е от Освобождението през 1878 г. до 1944 година.

По думите му и в сегашния си вид учебниците могат да изпълнят задачата си. "Не мисля, че те ще подкопаят националното самочувствие на българите, и че ще оневинят комунистическия режим, или ще го изкарат по-черен, отколкото е бил", заяви Поппетров.

Той призна, че учебниците "не са съвършени, не са както трябва, но това е, ако имате много високи критерии". Аз съм написал текст, който също не мисля, че е най-добрият текст, който можех да напиша. Имах огромни дебати пред самия себе си - как да изразя някои неща в програмата, която е зададена, като МОН е принципалът, който я задава. Директно към всички учебници бих могъл да имам някакви забележки - как е дозирано, защо е дозирано, коментира историкът.

На 25 юни пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев съобщи, че новите учебници по история за десети клас не са утвърдени и са направени препоръки към издателствата да ги коригират. Има пет проекта за нови учебници по история за десети клас, които трябва да влязат в сила от учебната 2019/2020 г., но срещу тях има възражения за начина на представяне на комунистическия режим.

Историята на всяка личност, минала през даден исторически период, пази различна памет и спомени, а битката за историята е битката за истината в историята, каза проф. Нина Дюлгерова - преподавател във ВСУ "Черноризец Храбър" и в ЮЗУ "Неофит Рилски".

Според нея във всеки един политически режим - дали ще говорим за България, за света или за империите, които определят историята, има "черни петна". "Има и ГУЛАГ в Съветския съюз, има и Белене тук, има и концлагерите в нацистка Германия", коментира проф. Дюлгерова. Тя препоръча, ако влагаме емоции към исторически събития, те да не са свързани с омраза и ненавист към това, което е било преди нас.

Нищо страшно няма да използваме понятието "комунистически режим", защото то е влязло в българската историческа наука, както понятието "Възраждане", каза Николай Поппетров. По думите му, когато обаче се говори за лагерите при комунизма - трябва да се опише цялата ситуация, свързана със страха и със съдбата, да се обясни "кои отиват в лагерите и с каква цел ги пращат". Тогава ще се види кои са дисидентите и от кои среди са те, обясни историкът. Той обобщи, че за новите учебници по история е липсвал диалог - между историците, МОН и медиите.