Орлин Алексиев за еволюцията на образователната система

През годините образователните модели се променяха в крак с развитието на обществото, адаптирайки се към обстоятелствата и нуждите на всяка епоха. Логично, днешната образователна реалност няма нищо общо с тази преди векове. Днес Столична община разчита на различни механизми за финансиране на инфраструктурните промени, поясни Орлин Алексиев, председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд.

Ако се върнем към праисторията, образователният модел, ако можем да го наречем така, зависи главно от фигурата на майката. Жените отговарят за почти цялото образование, докато бащината фигура се съсредоточава предимно върху препитанието, лова и оцеляването. Това е много примитивна система, благодарение на която децата придобиват от родителите си, съществени знания, необходими за посрещане на основните нужди.

Първата голяма промяна, или дори революция, се е случила в Шумер, Месопотамия, през 2000 година пр. Хр., когато се появяват първите училища, съсредоточени главно върху преподаването на писмени текстове. Основно те се отличават поради факта, че прекрачват прага и отиват стъпка отвъд ежедневните нужди. Хората, които се възползват от този нов модел обаче са ограничени до привилегированата класа.

Гърция и Рим

Концепцията за училището, каквато я разбираме днес – като институция, която допълва семейното образование, играе важна роля в Древна Гърция. Точно в този момент училищата за пръв път прехвърлят връзките си с религиозните институции, присъстващи още от древността, като отстъпват място на една по-глобална концепция и се стремят да култивират духа.

Образованието в Гърция, а впоследствие и в древен Рим, се старае да осигури на учениците цялостно образование. Чрез „инструктаж“ за всички необходими знания, учениците могат да бъдат напълно интегрирани в обществото. Преподавани са различни дисциплини като аритметика, музика и физическо възпитание. А в Гърция вече съществува това, което ние днес разбираме под университетско образование, основано на знания, преподавани от велики уважавани учители. Трябва да се отбележи обаче, че училищата в Гърция са частни и не са отворени за цялото население, а в Рим образованието е ограничено и до социалния елит.

18-ти век

Ключова и повратна точка настъпва през 1787-а година, когато Фридрих Уилям II от Прусия издава стипендиантски кодекс, с който освобождава духовенството от отговорността за образованието и го възлага на специализирано министерство. По този начин държавата е отговорна за училищата чрез координирана академична система. Този кодекс се отличава с изискването всички деца да посещават начално училище, с цел предлагане на основно образование на всички тях, като същевременно се предвижда изключването на учениците, които проявяват лошо поведение.

Оттогава основното образование продължава да бъде задължително за всички деца, но и днес този стремеж е далеч от реалността. По данни на ЮНЕСКО днес в света има около 57 милиона необразовани деца, като половината от тях живеят в страни, засегнати от конфликти.

Наши дни

Нашата собствена епоха също заслужава да бъде отбелязана в историята на развитието на образователната система. Защото технологичните промени и интегрирането на тези иновации в класните стаи създават много повече възможности пред днешните ученици. Благодарение на технологиите имаме достъп до по-специализирано образование, благодарение на което се отговаря на специфичните нужди на всеки един ученик. Освен това технологиите имат потенциала да трансформират училищната система в много по-гъвкав и ефективен механизъм.

Но не само технологиите са от значение за днешната образователна система. Всъщност средата, в която децата придобиват своите знания, има съществено влияние за възприемането на информацията и за начина, по който се чувстват самите ученици.

Поради тази причина вече повече от 15 години със средства от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ), Столична община финансира значителна част от изграждането на нови, както и разширението, ремонтите и реконструкциите на съществуващите училища и детски градини.

По данни на председателя на Съвета за управление на СОПФ Орлин Алексиев, за период 2015-2019 година, Фондът е отпуснал 48,7 млн. лева за инфраструктурата на образователната система. От тях за ново строителство и разширения на сградния фонд на училища и детски заведения са дадени 23,5 млн. лв. С тези средства са построени 7 нови детски градини и пристройки съм други градини и училища, като при училищата акцентът е за изграждане на отопляеми физкултурни салони, столови и допълнителни класни стаи.

След земетресението през февруари 2012 г. се извърши пълно конструктивно обследване на ползвания от училищата и детските заведения сграден фонд. Дадоха се конкретни предписания за конструктивно укрепване на сгради. В резултат на което се разходваха 6,5 млн. лева за  строителни дейности в 81 сгради във всички райони на столицата, допълни още общинският съветник и председател на СУ СОПФ Орлин Алексиев.