Учителите - ударници, работят над задължителните 40 часа

Учителите и директорите работят много над установената кодексна норма от 40 часа, като някои педагози и училищни директори преминават психологическата бариера от 60 часа. Това сочат проучвания на Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа"

По информация от образователните институции, директорите на училища работят всеки ден не по-малко от два часа над установения работен ден от осем часа.

Разбира се, това не се отчита сумарно и не се заплаща или компенсира. "Това се налага поради брутално увеличените административни процеси, с които са натоварени образователните институции", коментират от синдиката.

И информират, че учителите работят твърде често над установената от закона норма и това е вече утвърден негативен ефект, който отблъсква младите учители, които са се опитали да започнат учителската професия.

Всички олимпиади и състезания за учениците в съответните кръгове, утвърдени от министъра на образованието и науката /от декември до март/, се организират в съботните и неделни дни, а обикновено не се заплащат или компенсират.

Извънреден труд се явяват и ежедневните срещи с родители, които задължително са от 17.00 до 20.00 часа, което натоварва учителите с оставане в учебното заведение "до късни доби", посочват от синдиката.

Българските родители, за разлика от практиките в европейските образователни системи, далеч не са готови да дойдат в училище в рамките на работното време на учителя, а го правят във време, което те самите си определят.

Много родители дори отказват контакта с педагогическите специалисти, а новият образователен закон не е предоставил механизъм на учителите да задължат недобросъвестните родители.

"Често учители и директори разговарят с родители през нощните часове", заявяват от Синдиката "Образование".

Според организацията подобна е ситуацията и по време на външни оценявания и матури, при които десетки хиляди учители, като квестори и длъжностни лица, трябва бъдат в училищата в седем часа, което означава, че работният им ден започва в пет сутринта.

"Това, разбира се, пак не се заплаща или възмездява по никакъв начин", заявяват от учителския синдикат.

Друг извънреден труд, полаган от учителите, е по време на дежурство в коридора и в училищните дворове. Този труд, освен че е несвойствен, лишава педагога от основни физически нужди и прави учителската професия непривлекателна за огромна част от дипломираните специалисти, е мнението на учителския синдикат.

Най-вредният ефект на извънредния труд при учителите обаче е бърнаут синдромът /синдром на професионалното изчерпване или "прегаряне"/, който при учителите е много силно изразен. Затова Синдикатът "Образование" ще участва в национално изследване за диагностиката на бърнаут синдрома при педагогическите специалисти.

В това изследване ще се проучи влиянието на демографските фактори, на факторите на професионалната, семейната и на социалната среда върху появата на бърнаут синдрома.

Резултатите от това национално изследване ще се използват от българските синдикати и от Министерството на образованието и науката за създаването на "липсващата образователна политика за компенсиране на труда на учителя", поясняват от Синдиката "Образование" с председател Юлиян Петров.