МОН със стратегия: ВУЗ-овете ни в европейска мрежа, с общи дипломи...

МОН готви стратегия за развитие на висшето образование за периода след 2020 година, каза министър Красимир Вълчев, който представи Рейтинговата система на висшите учебни училища в България за 2019 г.

"В нея няма да се говори толкова за корекция на грешките от последните години. Нашите висши училища трябва да са свързани в европейски университетски мрежи най-вече, защото тези висши училища, които са в тези мрежи, ще имат значително конкурентно предимство. Това ще бъдат европейски консорциуми, които ще издават общи дипломи, ще споделят ресурси. Висшите училища трябва да са свързани едно с друго и на територията на България по отношение на споделянето на ресурси. Много малко вероятно е да бъдат конкурентни, като развиват единствено и само собствени школи от преподаватели. Почти няма висше училище, което да има достатъчно преподаватели за всички дисциплини, а учебните програми ще става все по-комплексни“, добави министърът.

За Вълчев създаването на мрежовия подход трябва да бъде основна политика през следващите години.

"Общи дипломи, споделени преподаватели, споделени ресурси, споделена материална база, общи програми. Ние ще стимулираме със средства, които са предвидени за утвърждаване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г. определени политики за висшите училища, освен тази политика на свързаност, която стимулира в много голяма степен ЕК чрез програма "Еразъм“. Ще стимулираме и свързаност тук вътре в страната. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, промяната в учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма в системата на висшето образование за педагогическото образование“, допълни министърът.

Според данни на МОН броят на студентите в българските университети през 2019 г. намалява - за тази година те са с 6000 по-малко.

Средният осигурителен доход на завършилите току-що висше образование нараства до 1297 лв. през 2019 година,  при нива от 1151 лв. през миналата година и 867 лв. за 2014 година. С най-високи средни доходи са завършилите "Информатика и компютърни науки", "Математика" и "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми". За поредна година най-високи доходи у нас получават завършилите "Информатика и компютърни науки" в СУ "Св. Климент Охридски".

По думите на министъра образованието трябва да е свързано с пазара на труда. Това са два отделни пазара със собствена логика. Вълчев напомни, че приемът в професионално направление "Администрация и управление“ е намалял с близо 70%, в професионално направление "Икономика" с близо 60%, а в социалните, стопанските и правните науки общо близо с 50%.

Според него през следващите години ще имаме общ повсеместен недостиг и на кадри със средно образование, най-вече професионално техническо образование и на кадри с техническо образование във всички професионални направления.

"За най-голям ръст в БВП, в износа, добавената стойност роля имат секторите, свързани с технически науки: "Електроника“, "Машиностроене“. Затова имаме нужда от повече технически кадри. Така ще се случат повече национални и външни инвестиции", каза още Вълчев.

В последните години намалява броят на зрелостниците, които избират да учат в чужбина, каза министърът и посочи, че в предишни години той е бил 6000 и е паднал до 4200 през 2018 г., като през настоящата година цифрата е 3500, каза още Вълчев.

В родните ВУЗ-ове най-голямо увеличение на броя на студентите има при "Медицина" (76%), "Военно дело" (60%), "Стоматология" (41%), "Педагогика" (66%) и "Ветеринарна медицина" (26%). При тези специалности е и най-ниската безработица (под 1%).

Безработица от над 3% се наблюдава сред завършилите в 3 професионално направления: "Социални дейности", "Психология" и "История и археология". Най-ниско остава приложението на висшето образование сред завършилите "Туризъм" (20,41%).

По думите на Вълчев в момента тече и процес на преструктуриране в системата на гимназиалното образование.

"Стимулираме профилите и професиите, свързани с математиката, техниката и природните науки. Това ще го видим след няколко години: намаляването на приема в първи курс се вижда в масата на общия брой студенти пълноценно след няколко години или със същия процент се вижда след няколко години“, обясни министърът.

Той обърна вниманието и на училищното и предучилищно образование, като отбеляза голямата нужда от учители.

"Не можем да рискуваме да останем без учители и затова провеждаме политика с допълнително финансиране на приоритетните професионални направления. Важно е не само да мотивираме повече кандидат-студенти, но да мотивираме и учениците, които завършват с най-добри резултати“, посочи той. За да се мотивират учениците, МОН ще предложи промяна в Постановлението за стипендиите.

"За да може 10% от студентите с най-висок резултат от ДЗИ по Български език и литература да се включат в педагогическо и инженерно направление да получават трета стипендия“, обясни той, цитиран от "Фокус".