Е-образованието и иновациите - в основата на професиите на бъдещето

Дигитализацията и технологични иновации ще окажат ключово значение при определянето на професиите от бъдещето и модела на образование. Около това мнение се обединиха участниците в последното издание на международната конференция на Bulgaria ON AIR - "Образование и бизнес". Модератор на емблематичното дългогодишно събитие на политематичната телевизия беше водещата на образователното предаване "Смарт час" по Bloomberg TV Bulgaria Живка Попатанасова.

Според Никола Кицевски, който е директор на издателство "Просвета", едно от предимствата на дигиталното образование е възможността да се създават специални кратки електронни уроци, които извличат и сегментират най-важното съдържание и са придружени с визуална илюстрация и интерактивни упражнения, чрез които ученикът своевременно може да оцени своя успех и познания.

"Електронният учебник дава възможност постоянно нещо да се добави или да се видеоизмени. Светът ще върви в тази посока - електронно образование, електронни учебници, все повече визуален материал и звукозаписи, все повече интерактивност и най-важното - светът ще върви към индивидуализиране на образователния процес", заяви той. Само преди броени дни видео уроците на издателството, които Bulgaria ON AIR излъчи в ефира си в началото на пандемията в помощ на всички ученици, учители и родители, спечелиха международно признание на един от най-големите международни образователни фестивали във Франкфурт.

Интердисциплинарната подготовка е основата на професиите на бъдещето, защото индустриите 4.0 и 5.0 налагат интегрирането на различни познания в един специалист, на различни умения, на различни компетенции според проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи.

"На първо място ни е необходимо да имаме подготвени преподаватели. Могат да  бъдат специалисти от практиката, което е една от най-добрите релации между образованието и бизнеса, могат да бъдат и изключително добре подготвени професионалисти, готови да поемат предизвикателствата на индустриите 4.0 и 5.0", сподели тя.

Проф. Темелкова допълни, че строго профилираното образование вече може би е отживелица.

"Бизнесът и експертите от практиката са тези, които пренасят реалните потребности на бизнеса в образователния процес. Те успяват да създадат тези практически умения и компетенции, които са необходими на студентите, излизайки от прага на висшето училище да могат много бързо и адекватно да намерят своето работно място и да тежат на това работно място, което е най-важното", заяви тя.

Човечеството в момента захожда към едно по-постоянно присъствие в космоса, на Луната, а след няколко години и към Марс. Това смята Тихомир Димитров, основател на Space Academy.

"Мисля, че това, на което ставаме свидетели в днешно време, е революция особено в авиокосмическото инженерство, най-вече при използваемите ракети. Това е бъдещето. Само преди 6 години беше немислимо да видим ракета, която се връща обратно и каца контролируемо на земната повърхност. Днес това е абсолютно нормално. В момента се строи първият космически кораб, който ще пътува само след няколко години до Луната и до Марс. Това е проект на Илън Мъск и на Space X, а НАСА, най-голямата космическа агенция в света има планове с програмата „Артемида“ да прилунят вървите астронавти през 2024г.“, сподели той във връзка с развитието на космическите технологии в бъдеще.

Димитров изрази мнението си, че ако България стане част от Европейската космическа агенция, страната ще има достъп до по-големи космически проекти и ще има все по-голямо участие в тях.

В специално интервю за конференцията „Образование и бизнес: Професии на бъдещето“ на продуцента Силвия Грозева с проф. Харалд Лешке, който над 30 години работи в автомобилната индустрия като дизайнер на Мерцедес и е основател и ръководител на дивизията по проектиране и дизайн на концерна, дизайнерът сподели, че изкуственият интелект никога няма да замени човека в дизайна и креативните задачи.

„Не мисля, че има някакъв шанс компютърът да направи автоматично един дизайн без човека. Със сигурност нещата биха могли да се развиват, но малко се съмнявам, че ще бъдат емоционални и ще докосват хората така, че да ги накарат да купят нещо“, заяви той.

По негово мнение, в бъдеще се задават много нови професии, особено инженерни. „България е страна с голям опит. Сега например, говорим за електромобили. България има голям опит с електрическите двигатели, така че има шанс страната да се развива в тази област и университетите да се насочат малко повече в областта на мобилността“, допълни той.

Влиянието на изкуствения интелект върху професиите на бъдещето коментира проф. Силвия Илиева, директор на GATE Institute.

„Изкуственият интелект е добър там, където имаме повтарящи се, рутинни дейности. Не трябва да се страхуваме от навлизането на изкуствения интелект и трябва хората да се научат да управляват и използват изкуствения интелект по етичен и отговорен начин“, заяви тя.

По време на конференцията, проф. Илиева изрази мнението си, че в бъдеще могат да се появят професии като „Брокер на лични данни“ и „Анализатор на цифровия град“.

„Все повече градове, в които живеем, се цифровизират. Това са хора, които от една страна ще поддържат технологичната инфраструктура и от друга страна, които да имат умения за анализ на тези данни, които събираме в целия град от най-различни източници“, обясни тя.

Доц. д-р Рая Стайкова, преподавателят в УНСС и координатор на проекта „Знание без граници“, разказа повече за т.нар. „множествена интелигентност“.

„Множествена интелигентност предлага нов подход в процеса на преподаване. Новият подход се състои основно в разбирането за равнопоставеност - всички деца в клас да са поставени в равни условия по отношение на възприемането на новата информация и на начините, по които те я запомнят“, сподели тя.

Доц. д-р Стойкова допълни, че този подход предимно се провежда в детската градина и в началното образование, като дава основата за по-нататъшното развитие и отношение към образованието на всеки човек.

Какво представляват т.нар. „меки умения“ и как могат да бъдат придобити разказа Ирина Лилова, старши специалист по развитие на таланта в Телерик Академи.

„Меките умения са една голяма група умения, които са познати с много имена. Понякога сме ги срещали като essential skills, а друг път като преносими умения. Причината да са познати по този начин, е защото те не могат да бъдат причислени към нито една професия сама по себе си. Напротив, те са валидни за много широк набор от професии и на практика подсилват експертизата, която човек има в дадена професионална сфера. Те обогатяват професионалиста при прехода му през различни професионални роли“, сподели тя.

Цялата конференция на Bulgaria ON AIR беше излъчена в ефира и социалните мрежи на телевизията. Това беше и нейното последно издание, а от догодина международната конференция ще стане част от още по-голям проект, с който ще бъде надградена и образователната мисия на националната телевизия и на цялата Investor Media Group. През 2022 година Bulgaria ON AIR и медийната група ще продължат да работят по темата за образованието, като в първите няколко месеца на следващата година ще представят старта на новия си мултиплатформен проект „Бъдещето”.

Специални партньори на „Образование и бизнес: Професиите от бъдещето“ са Висшето училище по телекомуникации и пощи и Gate Institute към Софийския университет.