Доц. Николов: Работят цели "фабрики" за научни трудове

В България функционират цели "фабрики" за създаване на научни трудове, които се правят на конвейер, преписват се и това беше лоша практика в много университети. Това каза в интервю за БНР доц. Петър Николов, политолог и бивш заместник-министър на образованието с ресор "Висше образование".

Дълго време в България практически не беше регламентиран начинът, по който академичната общност да наказва плагиатството, отбеляза Петър Николов. Той си спомня, че при въвеждането на регламента през 2018 г. е имало "много тежка съпротива".

Има много случаи, в които комисията оневинява проверявани за плагиатство, уточни доц. Николов. Наказания са налагани в случаите на фрапантно преписване.

Според него никога не е ставало въпрос за лов на вещици и винаги, когато нещата са били "на кантар", е вземано решение в полза на атакуваната страна.

"Има много варианти да плагиатствате, без засегнатата страна да подаде жалба срещу вас. Може да плагиатствате от човек, който не е в България, въобще няма достъп до вашите текстове, не чете на български език. Може да плагиатствате от човек, който е незаинтересован да повдигне въпроса, може да плагиатствате от зависим от вас човек. Може да плагиатствате от човек, който е починал преди 1000 години, може от Аристотел и Платон да плагиатствате", коментира Петър Николов пред БНР.

Той е категоричен, че в случай на плагиатство е засегната цялата научна общност. Законът е въвел точно регламент, по който представител на академичната общност да може да сезира Комисията по академична етика.

Колкото и неприятни да са случаи като този на Даниела Везиева и Петър Илиев, те са част от процеса на изчистване на образа на България, смята Николов. По думите му когато има наказани, ще има все по-малко подобни случаи.

"Моят опит показва, че досега не е имало човек, упрекнат в плагиатство, който да излезе и да каже, че е виновен и това не е поръчково", подчерта доц. Петър Николов.