Приобщаващото образование не работи за ученици с тежки заболявания

Синдикат "Образование" продължава със своята класация за провалени и неработещи образователни политики в ЗПУО. Политиката за "Допълнителна подкрепа", въведена от няколко години, е трасирана като една от най-неработещите, обхваната от бумащина и формализъм. Естетиката на политиката за обща подкрепа е много важна за българското образование, но нейната реализация, протоколът на изпълнение и липсата на инструменти водят до нейния провал. 77,9% от респондентите са за това: "Да се възстановят помощните училища за ученици със средни и тежки увреждания.“

55,4% пък смятат, че трябва да се промени ЕРС при финансирането на деца и ученици със СОП, за достатъчен брой ресурсни учители, психолози, логопеди и др.

Да не се изисква родителско съгласие при определяне степента  на съответния дефицит  от експерти на деца и ученици със специални образователни потребности - настояват 50% от анкетираните.

Основен недъг на тази политика е, че сега в клас се допускат до 3-4 ученика със СОП, което от друга страна не намалява броя на останалите ученици. Това безспорно влияе на времето за останалите ученици и ги дискриминира.
35% от респондентите предлагат да се въведе длъжност „Помощник-учител“ при наличие на дете или ученик със СОП. Разбира се, не за сметка на бюджета, а с целеви средства от МОН по национална програма.

Някои от тези ученици са с тежки заболявания – синдром на ДАУН, аутисти и др., което ги прави хиперактивни и респективно вниманието на учителя е насочено приоритетно към тях. При отсъствие на ресурсен учител или помощник-учител това отнема от времето за останалите ученици, като те трябва да наваксват учебния материал с частни уроци.

Учителите смятат: „С тези деца трябва да работят специалисти ресурсни учители или да се въведе длъжност „Помощник – учител“, като за всяко дете в клас да има специалист. Нека се върнат помощните училища за средни и тежките случаи на деца и ученици със СОП. Приобщаващото образование не работи и тези деца се потискат, вместо да се приобщават. А сред тях има деца, с които, ако се работи всеки час, могат да станат по-добри от другите.“

Друга група учители са споделили, че е необходимо отделно, целенасочено финансиране на допълнителната подкрепа на учениците не само за достатъчен брой подпомагащи специалисти, но и за материална база, специализирани програми, софтуер и лицензирано обучение на подпомагащите специалисти за успешна интеграция на тези деца и ученици.

Групите за допълнителна подкрепа да са съставени от малък брой деца, за да има ефективна работа. Да има и достатъчен брой часове.

Огромната документация за цялостното прилагане на политиката за допълнителна подкрепа води до бърнаут на класните ръководители и ресурсните учители, но не предпазва от провал тази, обречена засега, образователна политика.

Синдикат „Образование смята че:

1. Трябва да се актуализира единния разходен стандарт за деца/ученици със СОП, като той да позволява намаляване с 50% на учениците в паралелка  при наличие на ученик със СОП;
2. Да се увеличат часовете за работа с тези деца.
3. Да се премахне излишната бумащина при работа с тези ученици.
4. Да се въведе длъжност „Помощник – учител“ за всеки ученик със СОП, която да се финансира по национална програма.
5. Да не се изисква родителско съгласие на деца и ученици със специални образователни потребности, при определяне степента  на съответния дефицит от оторизираните експерти.