Мария Николова, учител: Няма нужда от изпити в четвърти клас

Днес и утре е националното външно оценяване на учениците от четвърти клас, наричано още "миниматури". От години учители надигат глас, че те не трябва да бъдат провеждани, защото не служат за нищо на децата, а се правят предимно за статистиката на МОН. С тях се влиза в някои училища след четвърти клас, но този вид балообразуваща оценка може да бъде заменена. Нужно ли е тези изпити да се провеждат, Dnes.bg попита Мария Николова, начален учител в СУ "Георги Измирлиев" - Горна Оряховица, чийто випуск тази година завършва четвърти клас.

-  Госпожо Николова, необходимо ли е според Вас да продължава националното външно оценяване на четвърти клас? Каква информация всъщност носи то?

- Колкото и пъти да ми бъде задаван този въпрос, винаги отговарям с НЕ! Няма необходимост от такъв вид оценяване, освен за шепа чиновници, които му придават излишна важност. НВО не носи никаква информация с изключителна значимост. Като дам самостоятелна работа на моите четвъртокласници, на мен тя ми дава информация доколко едно дете е разбрало най-важното. Но аз си познавам децата и знам кое в момента е било в кондиция и се е справило, както и кое от тях в момента не се е представило по най-добрия за него начин, поради някаква причина. Просто да се правят изводи по резултатите децата в определени училища към този момент, не е реално. Да не забравяме, че четвъртокласниците не тръгват от една стартова линия. Едни са зад нея, други са пред нея.

-   Как го възприемат деца и родители? Има ли излишни притеснения?

- Откакто като учителка ми се налага да участвам с моите ученици в този формат, никога не съм го представяла пред децата и родителите като нещо, от което им зависи животът занапред. Сега е модерно да се купуват помагала с тестови задачи за НВО. Не купихме на децата от предишния ми випуск и получиха същите резултати, както и на децата, които работиха с тези помагала.

Тази учебна година се влях в общия хор и закупихме такива от любопитство. Свършиха ни чудесна работа, но не защото ще се явяваме на някакъв изпит, а защото си запълвахме смислено времето по български език и литература.
Винаги се старая да проектирам моето спокойствие върху учениците си и техните родители. Излишни притеснения има само у онези деца и родители, чиито учители смятат, че авторитетът им зависи от това. Авторитетът на нито един учител не се гради на резултатите на неговите ученици от НВО.

-   Добре ли е направен според Вас самият формат и трябва ли нещо да се промени?

Какво да му е доброто на формата? Защо ни е? Какво измерва? От толкова години като го има, с какво това е помогнало на образованието? Единствено запълва времето на група чиновници, които се занимават с него.  Кому е нужно два дена в края на май да се разбутва учебният график? И други въпроси могат да се зададат.

Критериите за оценяване не включват всичко важно, по което оценяваме грамотността на един ученик. Ако включват всичко важно, ще има плачевни резултати в някои училища, където децата не са „елитни“ и носят бремето на своя произход. Там учителите също работят, като затрудненията са им в пъти повече, но резултатите им не са в пъти по-добри.

Като включим и традиционните подсказвания от жалостиви квестори или поправките на недобросъвестни проверяващи, как да се доверим на оповестените по-късно резултати?

Противно на онова, което говорим от години, а то е да се преустанови това НВО, тази година има нови изисквания. Както при 12-ти клас, така и за 4-ти, на всеки чин да е залепено името на съответното дете. Даже тази година има изискване за видео наблюдение. Който пък е чел инструктажа, е прочел „велики“ задължения както за квестора, така и за ученика.

Единственото, за което се сещам, че отпадна, е изискването ученикът да напише с печатни букви името си на идентификационната бланка, защото за някои деца това не означава нищо.

-  Неотдавна излезе изследване, че децата от четвърти клас са на челни позиции в ОИСР по четене с разбиране. Как се получава така, че след това успехът се влошава и в осми клас слизат надолу в PISA?

- Бих се радвала, ако е така. Не може обаче да се каже, че всички деца четат с разбиране. Аз, например, имам дете, което е в пълна невъзможност да извлече информация от текст, независимо дали е кратък или дълъг. Допълнителната работа с него не даде нужните резултати. Но повечето деца от моя клас чудесно се справят с тази задача.
За да се влошат нещата след четвърти клас, за мен означава следното: или произведенията не са подходящи за възрастта им, или са много обемни и децата се загубват в тях.

-  Какви промени трябва да се направят в програмите първи-четвърти клас?

- Вече се е провело допитване, което според оповестената информация е включвало около 18 хил. учители от различните етапи. Кое е куриозното в него? Често си говорим за ненужен материал по ключови предмети като български език и литература, математика, човекът и обществото и човекът и природата. А според резултатите, най-малко промени се предлагат в учебните програми на началните класове, като са упоменати предмети като музика, компютърно моделиране и физическо възпитание и спорт. Само някои учители предлагали изучаването на личности и събития от българската история в начален етап да приключи до Освобождението. И всичко друго да си остане така? Това е несериозно.

Като например изучаването на четирите аритметични действия с числата над милион, което никой в живия живот не смята на ръка. Или твърди и меки съгласни звукове по български език /“любимата“ ми тема/, което за един лингвист може да е важно, но за децата в начален етап въобще не е. Прескачам такива теми, които са времегубещи и ги заменям с далеч по полезни за формирането на грамотността. Или неприятно протяжните теми за устна работа в часовете с излишно изкривеното име „Формиране на комуникативно-речеви умения“ или казано на разбираем български език „Развитие на устната и писмената реч“.

За мен едно ограмотено дете в 4-ти клас трябва да може да редактира текст, да извлича информация от текст и да пише без грешки. Много залагам на това и се радвам, че в класа си имам такива деца.

-  Какво очаквате евентуално от нов редовен образователен министър?

- Вече от никого нищо не очаквам. Опитът ми показа, че който и да седне в креслото на образователен министър, тук-там бутне нещо несъществено, за да каже, че нещо е направил. До момента в МОН никой не е намерил сили за промяна в учебните програми. И това е така, защото на всяко предложение се противопоставят едни гласовити, за които всяко премахнато или променено нещо е кощунство. Затова тъпчем на едно място.