Тъжната PISA на образованието: Един учител по математика "в битка" за четири училища

Орязаният бюджет за българското образвание е една тъжна част от цялостното орязване на бюджета. Но все пак намаляването на парите в този сектор, точно в момента, когато излязоха стряскащите резултати от международното оценяване PISA, говори, че просветата отново се певръща в антиутопията на българското правителство. Че ще дрънкаме гръмки думи за STEM – кабинети, които училищата няма да могат да си плащат. Че така ще намалим парите за учителски заплати, че дори и малкото подготвени кадри, които могат да преподават във въпросните кабинети, ще се разбягат.

„Очевидно бюджетът за образование показва, че той е антиприортет на управляващите“, коментира пред Dnes.bg бившият образователен министър и председател на образователната комисия в НС Красимир Вълчев. По неговите думи, намаленият процент от БВП, който се предлага за образование, ще отреже парите както за увеличение на учителските заплати, така и за тези във висшето образвание. „На практика ние вече не говорим за делегирани бюджети, тъй като орязаният бюджет за образование посяга на тях“, допълни той.

На практика това означава, че по-голямата част от парите, които държавата отделя за образование, ще отидат за заплати, но недостатъчни за това увеличение, което бе прокламирано първоначално. По този начин идеята да бъдат привличани качествени кадри, която така и не стигна до пълноценна реализация, отива на кино. И до момента, по думите на шефа на 119-то СУ Диян Стаматов, училищата се налага да обявят по два или дори три конкурса за учител по математика, тъй като за всички кандидатства само един човек. Има специалности, за които при двайсет училища се въртят четирима кандидати, но системата ги отчита като „много“, защото подават документи във всяко училище. „Останалите ги прибират банки, фирми, въобще за учители по природни науки и математика битката е страшна. За сметка на това все още не ни е забранено да предлагаме по-високи заплати за преподаватели по дефицитни специалности. Например 2500 лева стартова вместо 1500 и 3000 за повече стаж. Но нищо чудно и това да приключи“, коментира той.

С новите промени общините вече могат да слагат ръка на така наречения преходен остатък и на резерва, който досега училищата можеха да харчат по свое усмотрение. „В София общинските детски градини и училища са на път да не получат 6,5 милиона лева от своя резерв за 2023 година“, коментира Стаматов.

В началото на всяка година директорите на общински училища и детски градини се обединяваме да заделим процент от бюджетните си средства като резерв. По закон (ЗПУО, ЗДБ) неизползваните средства следва да бъдат разпределени на училищата и детските градини, като се спазва правилото пропорционално на броя на децата и учениците.

За първи път от въвеждането на делегираните бюджети този “резерв” е на път да не бъде върнат. Поради някакви си трудни за разбиране административни процедури.

Вероятно това ще доведе до немалко неразплатени средства, неспазване на поети ангажименти, последващи лихви. Но, още по-лошото, този прецедент ще доведе до нестабилност на крехките бюджети в столичната образователна система.

"На всичкото отгоре, законодателят ни подготвя, че ще си ги прибере преходните остатъци по функция “Образование”. Тоест: Столична община няма да ни даде нашите си пари по бюджет 2023, а парламентът се готви още по-сигурно да си ги прибере, защото “Образованието” НЕ са го е изразходило! Ето ти една Българска “ПИЗА”, написа Стаматов във фейсбук.

Казано по български, това означава, че няма да има възможност за диференцирани заплати за недостигащи учители, за заплащане за модерни кабинети и иновации, тъй като това е свързано с дофинансиране от училището. А общината прибира именно тези пари.

Другата последица от това решение, според Стаматов, е че учиищата ще се втурнат да харчат като обезумели, за да не заделят резерв, тъй като и без това ще им го приберат. На финала може да се окажат с нужда от средства, но вече да нямат такива.

А след всички необмислени решения се чудим защо PISA още се е наклонила, защо децата не знаят нищо и към учителската професия се насочват предимно млади хора, които се чудят къде да пласират многострадалната си диплома от 4,50. И защо то още е застинало в 18-ти век, когато чорбаджи Нено казва на даскал Славе "Ти, даскале, много не бий го", а даскал Славе отговаря /ако трябва да го преведем на съвременен език": "А, не, ние към децата на спонсорите имаме съвсем друг подход".