Безплатното висше - добра новина или дъвка за балончета?

Ура, махат студентските такси! Това бе реакцията в първия ден на правителственото предложение за безплатно висше образование. Зад безспорната радост на студенти и родители обаче остава моментът доколко обмислено е то. По какъв начин университети, които премахват различни такси за еднакви специалности, ще бъдат компенсирани финансово и дали вузовете, които са се опитвали да поддържат социално по-ниски такси, няма да бъдат ощетени.

Бившият ректор на СУ Иван Илчев коментира пред Dnes.bg: „И аз като ректор, и предишните ректори Иван Лалов и Боян Биолчев сме държали СУ да бъде университет на народа и да вземаме ниски такси. На този етап обаче се получава така, че университетите, поддържали по-високи такси, може да получат по-високи суми като компенсации.“

Всъщност няма и гаранции, че държавата ще дофинансира университетите в един и същи размер. На заседание на Съвета на ректорите е станало ясно, че „сумата ще е нещо средно“. При „нещо средно обаче“ според проф. Илчев вузовете може да връщат пари втория семестър в повече, отколкото биха получили от такси, и това ще остане за тяхна сметка. „Спомням си, когато се приемаше Болонският процес по отношение на магистратурите и ние заявихме, че някои от тях не може да бъдат само два семестъра, както се изискват от този документ. Казаха ни да ги направим три и ще ни ги платят. Парите така и не дойдоха“. Той не изключва това да се случи и с възстановяването на парите, платени от студенти като такси за втория семестър. „Ако се прецени тези пари да бъдат върнати, това ще стане около ваканцията. Дава ли си някой сметка, че трябва да спрем отпуски на хората, които трябва да пишат хиляди платежни нареждания и в тях може да има грешки. Решението това да стане сега и внасянето му без широко обсъждане е недостойно“, смята Илчев.

Колегата му, също бивш ректор на СУ, проф. Анастас Герджиков, пък коментира пред Dnes.bg, че би трябвало да се обсъди по-сериозно за какво ще отидат тези средства, които бюджетът така или иначе е решил да отдели. Според него би трябвало да се преразгледат основните коефициенти по специалности, за да се реши дали те не трябва да се пренасочат към тях.

И наистина, след като първоначално едва ли не бе обявено, че допълнителни пари за висшето образование няма, да се извадят милион и половина просто ей така за покриване на таксите на студентите, граничи с популизма. При това никъде в проектозакона не пише как точно държавата ще припокрива парите за университетите и в следващите години, така че записаните в закона увеличения на преподавателските заплати да се случат.

Излиза, че в името на популизма се жертва цялата система за финансиране на висшето образование, никой на никого не обяснява как ще се промени тя, а в същото време това едва ли ще увеличи сериозно и приема в определени специалности. Младите хора, които имат пари, няма да се поколебаят да учат в чужбина. Останалите така или иначе ще останат тук и няма да повишат интереса си към висшето образование, защото част от тях пак ще трябва да работят, за да се издържат. Ако държавата искаше да задържи кадърните млади, би могла да увеличи стипендиите им, така че да не се налага да работят, когато трябва да ходят на лекции, или да вдигне заплатите на преподавателите им, за да не се налага да „доработват“ другаде. И кой, ако не сегашният премиер акад. Денков, го знае най-добре.

Между другото, един от основните аргументи за конфликт при този текст е ротацията. Депутати от образователната комисия са на мнение, че текстът може да мине на първо четене, но едва ли през ротацията ще преджапа второто. Във всеки случай – може да го направи със сериозни промени, така че ако студентите платят сега таксите си за втория семестър, не знаят какво точно ще им бъде върнато. Това може да стане, едва когато на второ четене текстовете бъдат приети именно в този вид.

В същото време според на среща в МС с ректорите е била препоръчано да не събират такси за втория семестър, независимо че законът ще бъде приет по-късно. Според тях това е неправомерно и ако ректорите не събират пари само на базата на идеята, че някога ще има такъв закон, който още не е приет, може да се отзоват и в съда по дело за безстопанственост.

„Премахването на модела на споделено финансиране на висшето образование е необмислено и контрапродуктивно решение. Освен популизъм, зад него не стоят други смислени аргументи“, коментира пред Днес.бг образователен експерт.

„Таксите на студентите държавна поръчка са относително ниски (средната семестриална такса е под половин средна месечна работна заплата). Държавата финансира по-голямата част от цената на обучението. Тези такси имат за цел да направят студентите по-неангажирани с обучението и бъдещата си реализация. Когато ни се дава нещо „безплатно“, сме по-малко взискателни и ангажирани. Така сме устроени“, смята той.

И депутати, и ректори твърдят, че отмяната на таксите „на калпак“ - за всички специалности, държавата се отказва да прави политика за стимулиране на приема в специалности с най-голям очакван бъдещ недостиг на кадри. Такива са „Хидростроителство“, „Ядрена техника и енергетика“, „Математика“, „Химични технологии“, „Химични науки“, „Физически науки“, „Корабостроене и морска техника“, „Машини и апарати са хранително-вкусовата и биохимичната промишленост“ и др.

„Премахването на таксите само по тези специалности преди 5 години даде ефект и приемът в тях се увеличи. Сега държавата ще се лиши от един от инструментите си за обвързване на търсенето на образование с търсенето на пазара на труда. С премахването на таксите „на калпак“ се пропуска и възможността да се обвърже финансирането от държавата с реализация в страната. Отнема се и възможността на държавните висши училища да се конкурират пазарно – чрез цена/качество. Ако същите средства се дадат за стипендии, с тях може да се насърчи ученето за по-високи резултати или обучението в най-важните за икономиката и обществото и най-дефицитни откъм кадри професии“, коментира експерт..

По неговите думи „Премахването на таксите не е дори социално справедливо. Редица научни изследвания показват, че бюджетното финансиране на висшето образование (финансирането чрез данъци) е регресивно – събират се данъци от всички социални групи, в т. ч. и нискодоходни, за да финансира услуга, която се потребява повече от по-високодоходни групи“.

Най-големият проблем е, че в момента предложението е "на сляпо", без анализ как реално би помогнал на икономиката и без обсъждане с ректорите, част от които замълчаха смаяни, след като го чуха, защото преди това то не е дискутирано с тях. Студентите и родителите може да са във възторг, но то може да коства развитието на много университети. А и може би не трябва да бързаме с възторга след думите на финансовия министър Асен Василев, че безплатното висше трябва да бъде обвързано с работа у нас поне две години.

Така че тепърва ще видим дали предложението е добра новина, или просто дъвка за балончета.