Бизнесът иска 15 000 студенти по-малко

За поне 15 000 по-малко студенти догодина настояват в своя позиция от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според тях свободните места по държавна поръчка трябва да са около 27 000, като следва да има увеличение при инженерно-техническите специалности, от които икономиката ни изпитва огромна нужда.

Оттам припомнят, че за учебната 2023/24 държавният-план прием в университетите бе за 42 000 студенти, от които 36 000 след средно образование. В същото време броят на завършващите средно образование е също около 36 000 души. Вместо за всеки завършил средно образование да има място в университет, броят на откритите места за студенти да е до не повече от 50% от общия брой завършващи, смятат принципно от АИКБ. Според тях това ще даде възможност за по-голяма конкуренция сред кандидат-студентите и подобряване на тяхното качество, а оттам и изграждане на подходящи специалисти, които бързо да преминат прехода от образование към заетост. Ако към бройките в държавна поръчка се добавят около 26 000 места, обявени в частните университети, както и още около 8 000 места за платено обучение в държавните висши училища, това означава, че местата за кандидат-студенти годишно завършващи средно образование са над 50 000, въпреки че завършващите средно образование всяка година намаляват, а около 16% заминават в чужбина, посочват работодателите.

Бизнесът настоява и за по-добро обвързване на план-приема с потребностите на икономиката. Оттам посочват, че в момента системата на висшето образование у нас "произвежда" редица кадри с квалификация, която не е търсена от пазара на труда и "свръх квалифицираните" кадри с висше образование работят на работни места, които изискват по-ниски образователни и квалификационни изисквания или се вливат в редиците на безработните, което води до загуба на човешки ресурс. "Делът на завършилите, които се реализират на позиция, за която се изисква висше образование, се увеличи от 47% през 2015 г. до 59.4% през 2023 г. Тези положителни промени се дължат най-вече на увеличение на държавния план-прием за технически специалности, благодарение на последователната политика на АИКБ в тази насока, както и на промени в подзаконовата уредба, които предоставиха повече средства за издръжка на студентите в това направление, възможности за повече стипендии, включването им в списъка на защитените специалности и др.", посочват от АИКБ, отбелязвайки, че все още над 40% от завършващите висше образование се реализират на места, изискващи средно или по-ниско образование. За някои направления на практика реализацията по специалността и на работно място, изискващо висше образование, е толкова ниска, че не оправдава по никакъв начин завишения план прием - например в туризма реализацията по специалността е едва 25%, в икономиката - 44% и други, пише "Сега".

Това положение е логично предвид разпределението на броя студенти по области на висше образование, казват работодателите. Най-многобройната група студенти, обучаваща се в "Социални, стопански и правни науки", се реализира на места, изискващи средно образование. По същия начин стои въпросът и с нивото на безработица сред същата група, казват оттам. Ако добавим и студентите от частните университети, то броят на учащите в областта на "Социални, стопански и правни науки" ще достигне 70 000 лица. Утвърденият прием за студенти в държавните висши училища е най-голям именно в направления от област "Социални, стопански и правни науки", който заема 34-35% от утвърдения и 35-36% от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. Съответно най-масовите направления в национален мащаб са икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението, комуникационна и компютърна техника, информатика и право. В тези осем направления се обучават над 50% от настоящи студенти, затова е необходима единна държавна политика във връзка с приема и реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с националните потребности на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование, смятат работодателите.

Местата за студенти по психология, право и обществени комуникации и информационни науки например да са едва по 80 във всяко от тези направления (което е поне 2-3 пъти по-малко от сегашните бройки), по социология, философия и религия и теология - по 60 (също 2-3 пъти по-малко), по туризъм - 100 бройки (3 пъти намаление), а по икономика - 900 (при над 3000 в момента), предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал. За сметка на това пък местата за математици да са 400 (т.е. близо два пъти повече), за информатици и общи инженери - по 2000 бройки, за машинни инженери и учещи електротехника и електроника - по 1500 бройки, за следващи комуникационна и компютърна техника - 2600, за медици - 1000, транспорт - 1200 и т.н.

Оттам изразяват притеснение и от факта, че степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. "Извършените още през 2018 г. промени в закона за висшето образование и предприетите действия от МОН за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите не са достатъчно ефективни. Все още липсва широкомащабна кампания за популяризиране на възможността студентите да сключват договор с работодателите срещу поемане на разходите за обучението им изцяло от държавата", казват от бизнеса.