Безплатното висше може да свали заплатите на преподаватели

Идеята на държавата за безплатно висше може да свали заплатитите на асистентите в университетите.

Въпреки че първоначално са одобрили 2150 лв. минимална асистентска заплата, от Съвета на ректорите са дали заден и са поискали по-ниски нива на възнагражденията, пише "Сега".

Това алармират в свое отворено писмо от синдикат "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ по повод процеса на разпределяне на предвидените от държавата средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав за 2024 г., който тече в момента. В него синдикатът призова да бъде съобщено точно кои ректори не са съгласни с този скок, настоявайки държавата да не допуска отстъпление и да застане зад договорения ръст.

От ВОН разказват, че от 1 декември м.г. до 23 февруари т.г. в МОН са проведени три заседания, като на първите две са обсъдени и приети механизми и критерии за разпределение на предвидените средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав. Те, заедно със синдикат "Висше образование" към КТ "Подкрепа", потвърждават в писмо, че приемат предложението на МОН, представено като 4-ти вариант. То е за 2150 лв. минимална асистентска заплата, за определянето му са използвани два критерия - достигнатите трудови възнаграждения и броя на академичния персонал във висшите училища, и е най-близко до синдикалните анализи.

На 21 февруари т.г. със свое писмо Съветът на ректорите декларира, че ректорите на държавните висши училища единодушно гарантират достигането на 2150 лв. минимална работна заплата за академичната длъжност асистент. "Единодушно се обединихме около идеята, че най-справедливото решение би било тези пари да се разпределят между отделните университети според броя на преподавателите им, включени в регистъра на НАЦИД по равно. Ректорските ръководства гарантират след получаването на парите последващо достигане на минимален праг на асистентска заплата от 2150 лв., като разликите в повече ще се използват за повишаване на останалите трудови възнаграждения на академичния състав според възможностите на отделните висши училища", пише председателят на Съвета на ректорите акад. Лъчезар Трайков в писмо до просветната комисия в парламента.

"Само ден по-късно Съветът на ректорите предлага значително понижаване на декларираното без никакви аргументи, основани на официални политики и законово установени принципи и критерии", чудят се обаче синдикатите, недоумявайки как ректори могат да се откажат от официално поети ангажименти с подписите си. "Съгласно чл. 23 от закона за висше образование Съветът на ректорите има съвещателен глас при определяне на политиките по доходите с нормативен акт. Социални партньори на МОН при изготвяне на проект за ПМС за определяне на минимална работна заплата са национално представените синдикати", казват профсъюзите.

По този повод те настояват министър Галин Цоков да им предостави протокола от последната среща в МОН на 23 февруари т.г., да оповести имената на ректорите, които настояват за по-ниски заплати за академичната длъжност асистент, както и да представи техните доходи и статут на работодатели, съобразно закона за висше образование. Синдикатите апелират за незабавно изготвяне и внасяне на проект на ПМС за определяне на минимална работна заплата за най-ниската академична длъжност асистент в размер на 2150 лв. "в съответствие с политиките на ЕС за намаляване на неравенствата, на държавата и МОН по отношение на най-младите академични преподаватели". "Само при тези условия преговорите за увеличаване на заплатите и на останалите академични длъжности в университетите могат да продължат", казват те.

Доходите на ректорите са гарантирано високи, а чистият доход на младите асистенти към момента е под 1438 лв., посочват от КНСБ. "При начална заплата на асистент 2150 лв. и коефициент за стаж 1,0 доходът е 2150 лв. и той няма други допълнителни възнаграждения. При начална заплата на професор 2450 лв. и коефициент за стаж не по-малко от 1,2 стартовата заплата е от 3000 лв., към която се добавят допълнителни възнаграждения за доктор, ръководна длъжност, научна дейност и т.н.", дават за пример синдикатите.

Те припомнят, че позицията асистент се заема след придобита магистърска степен, а в някои университети и след придобиване на степен доктор. "Част от младите надежди могат да предпочетат кариера на учители и педагози - един достоен избор, но това ще лиши страната от научен академичен потенциал, който ѝ е така необходим. Нека изборът между учителската и академичната кариера да бъде осъзнат и доброволен, а не продиктуван от материални съображения и подобно отношение от страна на някои ректори", казват те и настояват държавата да застане зад младите хора в системата на висшето образование, които не биха могли да градят научна кариера в условията на финансови диспропорции и лишения.

Предполага се, че ректорите се притексняват от идеята за безпланото висше образование, за което не знаят как ще са компенсирани, тъй като държавта ще не е дала разбивки кои разходи ще покрие.