Свещениците приравнени по заплати с учителите

Българската православна църква ежегодно получава субсидия от държавата. За 2024 година тя е в размер на 38.4 милиона лева. Другите регистрирани вероизповедания - над 200, също се подпомагат с държавни пари, но в доста по-скромен размер.

В Закона за вероизповеданията е заложена „формула“, по която се изчислява субсидията. Тя е на база на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на НСИ. За всяко лице, самоопределило се с религията си, се полагат по 15 лева, пише Марица.

Това обаче важи само за тези вероизповедания, които обхващат над 1% от преброеното население, и влезе в сила от тази година. А според последните данни източноправославните у нас са 71% от населението, мюсюлманите са 638 708, католиците ​- 38 709, протестантите ​- 62 852, арменците ​- 5002,  юдеите - 1736, и др.

Определени са и рамки за основните месечни заплати. При свещенослужителите възнагражденията се съпоставят със средните в икономическа дейност „Образование“ и не може да ги надвишават. Ползват се за база данните на НСИ към септември предходната година. Тоест свещениците са приравнени с преподаватели.

За останалите служители на религиозните институции заплатите не бива да надвишават средномесечното възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор. В този случай горната граница на брутната заплата е 2255 лева.