"Бъдещето: Образование": Държавата дължи 66 млн. на университетите

Работещите в системата на висшето образование настояват държавата да спазва закона за висше образование, като не само възнагражденията, а и други норми спадат в тези изисквания. Сред тях са научноизследователската и художествената творческа дейност, за които би следвало да се отделят 10% от бюджета, а в момента, изключвайки БАН и военните училища, се отделят недостатъчните 1,5 %, с което държавата дължи на университетите 66 милиона за тези дейности и това се превръща в основен повод за протестите. Това заяви проф. Темелкова, ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България, в специализираната телевизионна дискусия „Бъдещето: Образование 2024“, която Bulgaria ON AIR организира и излъчи на 3 юни в своя ефир, а модератор на дискусията беше Калина Донкова - журналист и продуцент на предаването „Директно“.

"ТУ в София е най-големият университет в страната и има годишен бюджет за наука около 1,2 млн. лв. Аналогичен бюджет на първия университет в Германия - надхвърля 1 млрд. евро. При нас успяваме чрез работа по проекти да осигурим допълнително финансиране", допълни по темата и обясни проф. дн инж. Иван Кралов, ректорът на ТУ-София.

Проф. д-р Евгени Станимиров, ректорът на ИУ-Варна, съобщи по време на дискусията, че ИУ-Варна тази година разкрива 5 нови специалности, като две от тях са по програми, които се реализират с други държави. По негови думи колаборирането с чужди преподаватели отваря врати и за научни изследвания.

В разговора тримата ректори се обединиха около твърдението, че висшето образование и бизнеса трябва да си взаимодействат и да работят съвместно, като липсата на този процес влияе негативно и на двете страни. Проф. Темелкова посочи, че Висшето училище по телекомуникации и пощи получава около 500 хил. лв. финансиране от страна на бизнеса за научноизследователска дейност, проекти и инвестиции в лаборатории.

„Бизнесът осъзнава, че не може образованието да стане без неговото участие. За да може младите специалисти да са адекватни, участието на бизнеса е необходимо още от процеса на създаване и обучение в инженерните специалности", категоричен беше проф. Кралов.В „Бъдещето: Образование 2024“ ректорът сподели добрата новина, че се наблюдава тенденция през последните години на завръщане на студенти от чужбина, които се реализират в България.

Проф. д-р Евгени Станимиров посочи, че в момента бизнесът страда от остър недостиг на кадри, а образователните структури страдат от остър недостиг на желаещи да учат висше образование, което всъщност кара бизнеса и образователните структури много повече да оценяват тази връзка и знаят, че едни без други не могат.
"В момента образователната система не стимулира развитието на децата. Трудно мотивираме, амбицираме да дадат най-доброто от себе си. Резултатите от матурата са вследствие на това отношение.

Доброто образование ще се цени все повече и повече", това заяви съоснователят на Академия „Никола Тесла"д-р Валентина Иванова в телевизионната дискусия по темата за образованието при по-малките. В студиото на Bulgaria ON AIR тя коментира, че технологичното развитие затруднява предаването на знания от предишните поколения към новите, тъй като разликата между поколенията рязко се увеличава. По думи на д-р Иванова изкуственият интелект кара децата да си мислят, че знаят всичко.

Съоснователите на школа за ранно чуждоезиково обучение"Jolly Kids" - Пресиана Шишева и Светослава Койнева, разказаха в студиото за чуждоезиковото обучение в ранна детска възраст и ползите и предимствата от него. Двете отбелязаха, че ранното чуждоезиково обучение развива интелекта на децата, спомага за техните когнитивни умения, развива логичното им мислене и им помага да бъдат по-експресивни и комуникативни.
"Не си представяйте, че това е някаква концентрация като в класната стая. Те не стоят на чинове, не учат и повтарят. Всичко е свързано с различни игри, които са вплетени в една обща тема. При нас винаги се работи през приказки. Една приказка става темата на няколко поредни занимания и децата по тази тема учат песнички, рисуват, правят театър. Повтаряйки едни и същи думички в много различни ситуации, без да им превеждаме, те придобиват усета какво означава тази дума", уточни за зрителите Пресиана Шишева.

"Едно сътрудничество между бизнеса и учебните заведения трябва да бъде с голям ангажимент и от двете страни, дългосрочно. Фокусът да не е само върху университетите, а да навлизаме и в средното образование. Колкото по-рано започнем да комуникираме с едно дете на тема пари, толкова по-образован народ ще имаме и това ще рефлектира върху бизнеса", коментира Йорданка Костова - директор „Управление на таланти и работодателски бранд" в Пощенска банка. В студиото тя допълни, че практиката е децата да бъдат включвани в реални казуси чрез изкуствен интелект, което помага на децата да разберат своите силни страни.

Проектът се осъществява със специалната подкрепа на Пощенска банка, Технически университет-София, Висше училище по телекомуникации и пощи, Икономически университет-Варна, Jolly Kids и Академия „Никола Тесла“.

Медийни партньори на мултиплатформения проект са Investor.bg и Dnes.bg.