Цветелина Драганова: Въпросът е дали изобщо четем "Под игото"

Неотдавна на пазара се появи преработено издание на "Под игото", предназначено основно за българчетата в чужбина. Това породи полемики трябва ли да се адаптира Вазовият роман и класиката като цяло. Dnes.bg публикува коментар по темата на преподавателката в ЕГ "Пловдив" Цветелина Драганова.

Най-тежкото престъпление срещу литературата, казва на едно място Йосиф Бродски, не е цензурата, не е дори горенето на книги, а тяхното нечетене.

Струва си да припомняме тези думи всеки път, когато се вдигне поредният вой под мотото „Да спасим българската класика от похитители и ругатели“. В случая си струва да припомним и друго – че преди да излезе за първи път в България в края на XIХ век, „Под игото“ излиза на английски език, а през миналия век - и като комикс на френски. Този комикс беше преведен и издаден у нас наскоро. Преди няколко години пък друго издателство пусна романа на шльокавица. Не виждам някой от тези факти да е накърнил мощта на тази скъпа на поколения българи книга или да е препречил пътя към нея. Съдбата на всяка книга, на големите особено, по неизбежност и по необходимост е в съзвучие с движенията на времето и с променящите се културни ситуации. В случая - и. с несравнимите мащаби на българската диаспора, с поколенията деца, за които връзката с българския език, с българското изобщо изтънява.

Така че - да се върна към началото – въпросът не е да го има ли това издание. Въпросът е дали изобщо четем „Под игото“, или, понеже си го „знаем“, сме го превърнали единствено в обект на музейно преклонение. Ако това издание, чиято аудитория е изрично указана и което не се маскира, не се преструва на оригинал, накара поне един млад човек някъде по света да посегне към Вазовия роман, значи си е свършило работата. Никой и нищо не пречи заедно с това да се издава, преподава и чете автентичният текст, нали? Ако пък накара всички нас – родители и учители - да се запитаме дали и как успяваме да заведем децата до „Под игото“ - не до клишетата за него, а до книгата, до страниците, посветени на страха например, значи и този вой би имал смисъл. Силно се съмнявам обаче, че сме способни да мислим за наистина важните неща.