Пеевски или Доган? Кое от крилата на ДПС води на старта на кампанията?

Неочакваното разцепление в ДПС продължава да предизвиква каскада от политически, съдебни и институционални реакции, но изборите са тези, които ще покажат къде стои центърът на електоралната тежест и доколко стабилен е той. Това сочи проучването на "Алфа Рисърч", проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. То е публикувано на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

В този процес не е без значение какви са обществените оценки по ключови събития в доскоро монолитната партия. С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“.

53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Ахмед Доган, а 14.9% - това около Делян Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43%:27% в полза на фракцията на Доган.

Същевременно, процесите в ДПС не допринасят за изчистване на образа и приемливостта им като участници в управлението на нито една от двете фракции. Въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на „ДПС-тата“, мненията са доста критични. 51.8% смятат, че нито едно от двете  крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, 10.6% - на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.

Сред категорично гласуващите Алианса на Доган печели 7,9% от вота на старта на предизборната кампания, а ДПС-Ново начало - 6,1%.

Обществените нагласи на старта на кампанията

Българските избиратели влизат в кампанията изморени и демотивирани от безплодността на юнските избори и от все по-голямата неспособност на партийните елити да носят отговорност и да овладяват сложни политически ситуации.

За политическата ситуация и мотивацията за гласуване: 61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври. Алфа Рисърч регистрира рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има. Мнозинството са на мнение, че няма да се състави кабинет, като тази нагласа е толкова по-силна, колкото по-слаба е мотивацията за гласуване. Кампанията тепърва започва, но предвид устойчивостта на тези нагласи, е много малка вероятността партиите да привлекат вот извън твърдите си ядра и така рязко да увеличат избирателната активност.

За поведението на партиите и евентуалния модел на правителство в 51то Народно събрание: След като моделите на остро противопоставяне, „червени линии“, „изчегъртване“ и ротация не сработиха, очакванията на избирателите еволюират в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61.8%).

Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%). Аргументи „за и против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори. Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над две трети от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ. Кампанията ще покаже, дали тактиката с включването на успешни кметове в депутатските листи ще промени тази оценка, или обратното, ще бъде разчетена като отслабване и на местната власт.

Настоящото изследване е проведено в периода 18 – 24 септември 2024г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. Социологическият инструментариум отразява доброволно споделените оценки, нагласи и намерения за участие във вота на 27-ми октомври, но делът на купен, контролиран или принудителен вот остава извън неговия обхват. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.