Бой, флекс, клишета, негласуващи... Живеем в политическа симулация

Една вяла кампания, в която ни агитираха от планини, улици с дупки, че и от свинарник, има своя естествен край - незаинтересованост на изборите (с една идея по-добре от изборите през юни), с малка надежда за редовен кабинет. Пак няма да се разрине кочината (така ни се заканва един небъдещ депутат), за радост на кандидатите да ни управляват.

Сигурно и на вас ви е направило впечатление, че във вчерашния ден нямаше политик, който да не призовава да се гласува, че ще си затрием държавата, ако не пуснем бюлетина, че държим бъдещето в ръцете си. Но за 30 дни не видяхме нито един лидерски дебат, за да осмислим какво бъдеще ни предлагат. Така е вече 15 години. За 30 дни гледахме лидерите с джипове, сърфове, тротинетки. Хвалби какво са свършили, нито дума, че изхарчихме над милиард заради неспособността им да са политици.

И доверието в изборите е като доверието в парламента - движи някъде към 5-6 процента. Но никой не се трогва от тези, които коват законите. Те обвиняват нас, че не сме гласували.

А какво видяхме в изборния ден, за да ни сръчка нещо и да отидем до урните?

Подминаваме с 200 клишетата на политиците, които ни се налага да слушаме два пъти годишно на предсрочните избори. Може би най-прав бе Ивайло Вълчев, който каза, че гласува да не казва за какво гласува през няколко месеца.

Още с отварянето на секциите започнаха да окапват машини, доста от тях изкарваха бели разписки. Изборния ден започна с непълен състав на СИК в различни населени места, десетки сигнали за нерегламентирана агитация.

В Пловдив извадиха флекс, за да отворят една от секциите. В старозагорско нарамиха въдиците и окупираха яз. "Копринка", но не за политически улов.

В Хасково роми нападнаха екип на bTV, някакъв "бизнесмен" удари оператора, а после крещя как нямало право да му влизат в кафенето. Облепено с плакати на една от партиите.

Неграмотни се възползват да "изкарат някой лев". Питат го един за кого гласува, той не знае. Но знае номерчето на партията и вероятно ще напълни торбата за една не много обилна вечеря.

Кметът на турския град Бурса Мустафа Бозбей публикува в деня за размисъл, в който агитацията е забранена, видеообръщение във фейсбук, в което открито подкрепя партията на Доган.

А политиците дали си дават сметка, че един от актуалните вицове вчера бе, че ЦИК знае резултатите, но чака да свърши гласуването...

Живеем в някаква политическа симулация, в която се изпраща жалба, че не се виждало какво правят зад паравана гласуващите.

Лидерите

Делян Пеевски гласува изненадващо и по незнайни причини в родопското село Бабяк, Ахмед Доган иска да му задават само хубави въпроси, а Бойко Борисов от немай къде се заигра с Гунди и последните секунди. Сякаш нещо може да се случи в последните секунди на политическия терен. Лидерите на ПП-ДБ пък се вкопчили в бъдещето на България, сякаш ги интересува. Слави си остава един фейсбук политик и няма изгледи да се надскочи. Раздава морал и присъди от дивана, а гласувалите за него получават хаджи Тошко и Балабанов. "Когато отвратените не гласуват, управляват отвратителните" - цитатът от Радой Ралин използва Борислав Гуцанов от БСП, може би защото знае, че няма да управлява. Ивелин Михайлов пък иска свобода, навярно от нещо се притеснява.

Политическата ни система е в разпад, политици няма, остава да видим има ли поне търговци, за да скалъпят така жадувания редовен кабинет. Алексей Петров вече не е сред живите да прави сглобки, надеждите са най-после да видим коалиции. Като в "белите" държави. Да имаме не просто редовно правителство, а ефективно правителство. Не е толкова страшно, но у нас всички искат цялата баница...