Има обир, живи сме!

„Живи сме. Има обир, живи сме” - единствено това чува в телефонната слушалка съпругата на охранителя от обраното инкасо вечерта на 11 април. На следващата сутрин цялата държава коментира дръзкия удар, при който изчезнаха 2 милиона лева.

Спомените на Красимир Ангелов от онази вечер са кристално ясни. Когато бусът на обирджийте се врязал в инкасото, Красимир и колегата му Калин, помислили, че това е катастрофа. Миг по-късно охранителят на инкасото видял маскирани мъже да насочват оръжия към колата с парите. Последвали изстрели.

„Един заляга, друг - прикриваме се. Да не бъдем в полезрението на нападателите”, разказва Красимир пред bTV. Той и колегата му Калин, останали заключени в колата, докато маскираните мъже с полицейски бронежилетки режат инкасото и вземат парите. Натиснали паник бутона, но сигналът бил заглушен. Днес Красимир е убеден, че е действал правилно.

„Човек не може и да мисли, действа по инстинкт. Да, където трябва да бъдем. Стоим там, където трябва да бъдем и достъпът да бъде възможно най-труден. Никой нищо не е очаквал. Човек почва да си прехвърля през главата най-различни ситуации, които са могли да се разиграят. В такива моменти човек се вцепенява и не разсъждава.

После мисли какво е станало и как е можело да стане по друг начин. Това ни е задачата на нас, ако се случи нещо такова, колкото можем да минимализираме нещата, които се случват”, каза Красимир.

Попитан дали е можело да действат по друг начин, той отговори, че сигурно е могло, че винаги може и по друг начин. Но не и да предотвратят обира. Охранителите нямали право да напускат автомобила.

"Десетте минути, през които двата милиона изчезват текат като вечност за двамата служители. „Мислехме това да свърши по-бързо. По-добър възможно е, но можеше и да е по-лош. Най-доброто е, че сме живи. Убедихме се, че са заминали, и имаше едно облекчение, допълва охранителят. 

"Целият момент е еднакво стресиращ - и ударът, и стрелбата, и опитът да разбият", обяснява той.

"Човек мисли и за парите, и за живота си. Мислиш и за едното, и за другото. Ние по никакъв начин не сме им съдействали", казва охранителят.

Признава, че онзи ден минава за първи път по пътя между Севлиево и Ловеч, където става обирът. Позовава се на следствената тайна и не казва по чия инструкция колата минава оттам.

"Точно там не съм минавал, първи и последен път. Никога повече не бих минал оттам", посочва охранителят.