След Ормуз: Иран затваря и пътя през Червено море към Суецкия канал?

Иранските въоръжени сили предупредиха, че ще разширят блокадата на морската търговия, като затворят още водни пътища - Червено море, Персийския и Оманския залив, ако САЩ не прекратят военноморската си блокада на иранските пристанища.

Предупреждението идва, след като американският президент Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че войната е близо до края си, както и след потвърждението от Техеран, че контактите между двете страни продължават чрез посредничеството на Пакистан след неуспешния първи кръг преговори, предавда БНР.

Централното командване на САЩ съобщи, че

американските сили изцяло са прекратили търговията по море към и от Иран 

The Washington Post съобщи, че САЩ планират да изпратят хиляди допълнителни военнослужещи в Близкия изток през следващите дни.

Според Wall Street Journal Вашингтон и Техеран са постигнали принципно съгласие за среща, но дата и място все още не са уточнени.

Въпреки че Иран няма излаз на Червено море - входната точка към Суецкия канал, заплахата за прекъсване на корабоплаването там се тълкува като сигнал, че Техеран може да активира отново своите регионални съюзници - йеменските хути, за атаки срещу морския трафик.

Червено море е последният функциониращ морски маршрут за износ на суров петрол на Саудитска Арабия. След началото на войната Рияд започна да пренасочва черно злато през тръбопровода Petroline, който свързва енергийни съоръжения на брега на Персийския залив с терминали на Червено море. Това позволи на страната да заобиколи затворения Ормузки проток и частично да смекчи удара от конфликта.

Под заплаха е и протокът Баб ел-Мандеб - входът към Червено море

През него преминават около 10% от световната морска търговия, средно между 50 и 60 кораба го използват всеки ден и приблизително 9 милиона барела петрол и петролни продукти преминават всеки ден. В най-тясната си част протокът е широк едва 30 километра, което го прави особено уязвим за военни блокади.

При евентуално затваряне както на Ормузкия проток, така и на Червено море, корабите биха могли да използват алтернативен маршрут около нос Добра надежда при южния край на Африка, но това би удължило транспорта с над 10 дни.

На този фон Европейската комисия е представила два основни сценария пред посланиците на държавите членки. При първия - запазване на примирието и вдигане на американската блокада - доставките на петрол и газ могат да се възстановят в рамките на няколко месеца, а цените постепенно да спаднат.

Поевтиняването на дизеловото гориво и авиационния керосин се очаква към края на лятото,

докато пазарът на втечнен природен газ ще остане напрегнат поне до 2030 година заради щети по инфраструктурата в Катар.

При продължаване на напрежението обаче ЕС предупреждава за продължителен шок в енергийните доставки, резки ценови скокове и верижни ефекти върху индустрията. Европа може да изпита трудности при запълването на газовите си хранилища преди зимата, както и локален недостиг на авиационно гориво.