43% искат парк на мястото на паметника до НДК

Паметникът "1300 години България" до НДК да бъде демонтиран или преместен, а там да остане само парк. Това искат 43% от участвалите в проучване на Алфа Рисърч за нагласите към културно-историческото наследство в столицата.

Социологическото изследване е представително и е направено в периода 27 август – 5 септември, предаде БТА. Резултатите бяха обявени на пресконференция днес от Боряна Димитрова, директор на Алфа Рисърч и д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет по култура на София.

На въпрос какво да бъде изградено на негово място, 30 на сто анкетираните посочват - парк, градина, алея. 11 процента са на мнение, че паметникът трябва да остане, да се реставрира, но да се смени символиката.

Тя остава емоционално чужда и не добре възприета от хората, коментира Димитрова.

8 процента от запитаните искат да бъде изграден друг паметник, 4 процента предпочитат сцена за концерти, 2 на сто - детска площадка, а 1 процент - паметник на Хан Аспарух.

Социологът коментира, че мнението на хората за това какво да има на мястото на паметника е фрагменитрано, няма ясно виждане за това как той да се промени.

Що се отнася до нагласите на столичани за възстановяване на Военния паметник на софийските І-ви и VІ-и полкове, 33 процента от анкетираните, предимно по-възрастни хора и кореняци софиянци, които си спомнят съществувалия мемориал, подкрепят идеята, посочи Димитрова.

Много малко хора имат познанието за някога съществувалото в нашия град, коментира социологът. Според нея е трудно хората да поискат да се възстанови нещо, което дори не носят в своята памет.

Също 33% не искат "1300 години България" да бъде заместван с друг паметник. 26 на сто от запитаните обаче желаят точно това - изграждането на нов мемориал, посочи Димитрова. По думите й обществото е силно поляризирано относно съдбата на паметника.

Сблъсъкът според социолога е поколенчески и се основава на липсата на познание за военния паметник.

47 на сто от запитаните смятат, че състоянието на културно-историческото наследство в столицата и достъпът до него се подобрява. Едва 9,6% са на мнение, че поддържането на паметниците се влошава. Димитрова коментира, че това е висока оценка за усилията на Столичната община за съхраняването и популяризирането на наследството.

Основен извод от проучването, според Димитрова, е, че модернизацията на града не бива да става за сметка на загубата на културно-историческо наследство.