1,5 г. по-късно: работата по Северната тангента започна

С около година и половина закъснение днес започна строителството на Северната скоростна тангента на София. На специална церемония беше направена първа копка на обекта в присъствието на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Лазар Лазаров, кмета на София Йорданка Фандъкова, районни кметове на населените места по протежение на съоръжението и други.

Лиляна Павлова връчи на Лазар Лазаров разрешителното за строеж на обекта.

Северната скоростна тангента ще осъществява връзка между пътя от Калотина до София, магистрала „Хемус“ и магистрала „Тракия“. Дължината на съоръжението е 16,5 км, а проектът се финансира със средства от оперативната програма „Регионално развитие“ (2007-2013 г.).

Северната скоростна тангента минава покрай столичните квартали Требич, Илиянци, Бенковски, Малашевци, Орландовци и Враждебна. Трасето е с проектна скорост 120 км/ч и с 6 ленти за движение, по 3 във всяка посока. По протежение на трасето ще бъдат изградени 19 големи съоръжения и 5 пътни възела – при бул. „Рожен“, при бул. „Илиянци“, бул. „Чепинско шосе“, „Източна тангента“ и Софийски околовръстен път – магистрала „Хемус“.

Срокът за завършването на обекта изтича в края на 2015 г. Изпълнител е консорциумът „ХПВС-ССТ“, в който влизат „Хидрострой“, „Пътни строежи Велико Търново“, „Пътинженерингстрой“, „Пътстрой Бургас“ и „Водстрой“.

Проектирането и строителството на пътя струва 180 млн. лева. Отделно малко над 880 хил. лева струва надзорът на обекта.

Припомняме, че Северната скоростна тангента беше одобрена за финансиране от програмата „Регионално развитие“, за да се спасят от загуба средства от програмата. Проектът обаче беше поставен под риск заради обжалването на отчужденията на имоти.

Пътната агенция се споразумя с част от собствениците, след като увеличи 100 пъти цената на обезщетението за кв. м – от 0,2 лева до 20 лева. Върховният административен съд обаче все още не се е произнесъл по останалите заведени дела от собственици.

Въпреки съдебните дела строителството на обекта няма да бъде спирано, тъй като пътят се води обект от национално значение. Преди няколко месеца бяха приети законови поправки, които позволяват строителството на инфраструктура с национално значение да стартира дори в случай на обжалване на отчуждения.

Министър Павлова коментира, че до края на годината ще бъде направено всичко възможно да се построи максимално дълъг участък от отсечката. Ако сроковете обаче не бъдат спазени, неусвоеното финансиране ще бъде изгубено, а отсечката ще трябва да се завърши с пари от бюджета.

По-рано днес премиерът Бойко Борисов коментира, че тангентата трябва да е готова „най-късно до 8 декември” тази година, “за студентския празник да пътуват по нея“.

Що се отнася до въвеждането на тол таксите, регионалният министър посочи пред журналисти, че Световната банка ще направи цялостен анализ на трафика и на видовете системи за таксуване, приложими у нас, включително конкретен модел и предложение за такава система. Анализът ще покаже как да се осъществи преходът от винетната система към тол таксите.

Павлова допълни, че трябва да се разграничи вида на заплащането. Ако се изгради магистрала или друго пътно съоръжение на принципа на публичното-частно партньорство, то инвеститорът ще събира такси, за да си изплати инвестицията. Ако обаче се въведе система за цялата републиканска пътна мрежа – магистралите и първокласните пътища, цената ще бъде значително по-ниска.

Идеята е тежкотоварният трафик да заплаща повече, защото ползва и руши повече пътната мрежа. Леките автомобили е възможно да плащат и т. нар. „електронна винетка“, но решението за това как ще се заплащат пътните такси ще зависи от резултатите от анализа на Световната банка. Внедряването на нова система обаче ще се случи не по-рано от 2018 г.

Още новини от "Икономика и политика" четете в Investor.bg