Той е с Порше, негов е целият град

Понеделник. Ритъмът на типичния от движещ се трамвай звук се нарушава само от дейността на работници по тротоара. В този миг светофарът за пешеходци светва в зелено, ритмичната му звукова уредба влиза в такт с онова чукане на работниците. Тогава се появява той. Той е с Порше и може всичко.

За него това, че на светофара, чието зелено чинно са изчакали възрастни хора, ученици във вакания и майки с колички, прави триумфа му още по-пищен.

С рев на мощен германски мотор той ръзпръсква плебса около себе си. Онези водачи, имащи неблагоразумието да му попречат да премине на тъмночервен светофар, за да завие наляво, са сплашени с форсиране на 300-400-конния двигател на Поршето.

Тогава "оная" вади телефона си, за да го снима. Това го дразни. С гневна усмивка той спира до тротоара, за да каже на "оная" да му даде телефона, за да я снима и той, да се види "на какво прилича". Тя не дава. Затова той се ядосва и я проклина - цял живот да е тъпа к**ва и цял живот да се вози на трамвай. Вероятно и да спазва закона.

Така е. Който не го харесва, му завижда. А, за да му завиждат, те трябва да го видят. Как иначе ще разберат за него? А той е с Порше. Негово е не просто кръстовището, негов е тротоарът, кварталът, градът, държавата.

Зад стъклата на скъпото си возило той е недосегаем, той е винаги прав. Самият факт, че е на скъп автомобил, прави закона на негова страна. Всъщност какво значение има законът, след като той е на бяло Порше... нещо като "бял Мерцедес", но в съвременен вариант.

В неговите очи той всъщност е на "бял Мерцедес", но героинята на Нелина вече не тръпне да протегне ръка за "долар зелен". Дали пък другият хит от онези години, в който се пее, че за милиони няма закони, ще остане все така валиден, зависи от нас.