Показват сърцето на Вазов през юли в София

Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата на поета в София, където се съхранява. Реликвата не е излагана от 25 години насам и ще може да се разгледа при извънредно работно време от 10 до 19 часа, съобщиха от Националния литературен музей.

На 9 юли, рождения ден на народния трибун, ще бъдат поднесени венци и цветя в 11 часа пред паметника му на улица "Г. С. Раковски" в столицата.

Патриархът на българската литература издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден, при направената аутопсия от д-р Кубрат Каракашев, в присъствието на д-р Стоянов, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици. Тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма "Света Неделя" от 24 до 28 септември.

От литературния музей отбелязват, че домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите. И до днес го посещават стотици деца и възрастни, които искат да се потопят в съхранената атмосфера. Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов.

В навечерието на 166-годишнината от рождението на патриарха и по случай 90-я юбилей на къщата музей литературните историци искат да удовлетворят любопитството около сърцето в стъкленицата.

"Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде "любим обект" и на жълтата преса. Тя описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки сърцето на Иван Вазов, ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай", отбелязват от Националния литературен музей пред "Стандарт".