Гетото и (не)възможното бъдеще на ромите от кв. "Филиповци"

Квартал "Филиповци" се намира в София, западно от "Люлин". Кварталът е построен за около 400 души, но в момента там живеят над 5000. Единствената водопроводна тръба е прокарана в квартала преди 60 години. На места е пробита, а питейната вода се смесва с канализационната!?

"Повечето хора искат водомери, искаме да си плащаме водата, да живеем нормално в тази държава. Ние сме неделима част от българския народ", разказва пред "Дойче веле" жител на "Филиповци".

Жителите на столичния квартал, който сякаш е далеч от идеята за столица, живеят в мир и разбирателство. Сплотява ги религията. Над 80% от жителите на "Филиповци" са протестанти.

Освен това, ромите в квартала ходят и на училище, включително и възрастните. Много от тях имат една обща съдба – сключват брак твърде рано, стават родители още преди да са навършили пълнолетие.

Това е причината и много от тях да не завършват своето образование. Някои, обаче, се връщат в училище.

"Никога не съм учила. На 17 години и половина имах дете на 2 годинки и половина. От самото начало много исках да уча, но нямах такава възможност. Когато започнах да работя в банка, помолих служителките да ме поправят, ако бъркам българския език, без да им се сърдя. А и имам българска кръв в себе си. Аз съм и българка, и ромка", споделя Траянка Шишманова.

Завършилите 4-ти клас имат възможност да преминат курсове, които покриват материала от 5-ти до 7-ми клас. Сред учениците има дори и много възрастни хора.

Ромите, които ходят на училище, са подпомагани и от Министерство на образованието – учащите получават по 4 лв. дневно.

Животът във "Филиповци" е труден. Хората от общността, за която образованието трудно може да се нарече ценност, понякога се превръщат в жертви на обстоятелствата. Някои се връщат в училище. Мотивите им често са различни – парите преди празниците понякога действат като добра мотивация, други пък виждат в бъдещата си диплома за средно образование възможност за по-добра работа.

Но има и трети – хора, които искрено се надяват, че ще се откъснат от стандартния начин на живот в ромския квартал. Хора, които ще държат общността в сърцето си, защото са част от нея, но ще излязат от гетото, защото знаят, че бъдеще за тях не би могло да има иначе.