Опашката за американските F-16: Словакия, Бахрейн... Ние през 2023-а!

Проблемът в предложението на специалната комисия да закупим F-16 не е в самолета, а в процедурата. Това заяви пред БНР авиационният експерт и военен журналист Димитър Ставрев.

"Учудвам се от начина, по който САЩ подходиха към тази процедура, след като през 2017 година стана ясно, че тяхното предложение не се вписва в решението на Народното събрание", обясни той.

"Играта" за българския изтребител е приключила, според Ставрев, който не вижда начин решението на политико-военната комисия от 21 декември да бъде променено: "Беше ангажирана цялата мощ на американската дипломация, бяхме посъветвани да вземем това решение и аз, за себе си, не виждам вариант то да бъде променено. Към датата на вземане на решението, единственият валиден документ за България е така наречения "Актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет" приет от НС на 8 юни 2018 година".

По думите му офертата на САЩ не отговаря на 4 от 7-те задължителни критерии, които са заложени в този актуализиран план.

"Според документа, първите два самолета трябва да пристигнат 24 месеца след подписването на договора, а знаем, че в момента завода за сглобяване на F-16 се мести от Тексас в Южна Каролина. Две седмици преди България да вземе това решение, САЩ и Словакия подписаха договор за доставка на 14 изтребители като този, който ние също избираме. Там ясно е записано, че първите им самолети ще бъдат доставени в края на 2022 година, а останалите - през 2023 година. По същото време трябва да бъдат произведени самолети за Бахрейн, който също подписа преди нас. Капацитетът на завода в Грийнвил ще бъде - два самолета на месец. Ако сметнем бройката и на Словакия - общо 30 самолета, това са 15 месеца. Тоест, при най-добро стечение на обстоятелствата, първите самолети могат да бъдат доставени в България в края на 2023 година".

Вторият проблем е цената на новите самолети: "Първоначалната цена, която е оферирана от САЩ, след като получиха RFP-то, от това, което аз знам като информация, е доста по-високо от 1,5 милиарда без ДДС, които гласува Народното събрание. Когато беше стана така наречената политико-военна комисия, чиято цел беше именно да подобри офертите на САЩ, Швеция и Италия, аз лично очаквах, че ще подобрят значително офертата си. Въпреки, че една заместник министър-председателка публично обяви, че цената е подобна, всъщност се оказа, че не е подобрена, а е дадено обещание, че ако бъдат избрани, за да бъдат водени преговори, има възможност това да се случи - нещо евентуално, някога в бъдещето. На този етап няма документ, който да доказва, че сума, която е оферирана, ще бъде подобрена. Имаме само едни обещания, но обещанията не са документ".

Начинът на разплащане също не съответства на решението на комисията, в което е предвидено това да стане в период от 10 години - между 2019 и 2028 година, но "в писмото, което е изпратила американска страна като предложение към България е записано, че плащането трябва да бъде предоставено, в момента в който е подписано писмо за изпълнение на сделката. Тоест, ако се спазва графикът, и самолетите бъдат доставени между трета и пета година от подписване на договора, това означава, че на петата година България трябва да плати цялата сума наведнъж, което очевидно не е възможно – Министерството на финансите не е дало разрешение за водене на такива разговори", твърди Димитър Ставрев.

Друг голям проблем е това, което беше изтъкнато като аргумент, че ако България избере страна-доставчик, извън САЩ, трябва да води преговори със САЩ за доставката на Link-16 крипто системите и въоръжение.

Според него модификацията на Ф-16, която България ще поръча, все още не е произведена.

"Макар самолетите да идват с обещание за 12 000 часа ресурс, МО на България предвижда нальот между 150 и 170 часа. Това означава, че ние ще можем да разберем отговора на този въпрос след 75 години. Нали си представяте този изтребител след 75 години как ще изглежда?", коментира експертът.