"Колективът" се обясни за арката: Била фотокът, мистерия е кой е сложил килимчето

Да се превърне в популярен фотокът, който да популяризира катедралата "Св. Александър Невски". Това била идеята на златната арка, която разбуни духовете в София.

Създателите й от "Колективът" излязоха с дълго обяснение за това "какво е искал да каже авторът". Те отбелязват, че червеното килимче не е тяхна идея. Мистерия било откъде се е взело. Факт е обаче, че биха го задържали.

"В медийното пространство надлъж и нашир се разпространена невярна информация - че сме получавали пари от Столична община за участието си в тази инициатива. Не сме. Не сме и искали", пишат в обяснение във Facebook от фондацията.

Ето и цялото им обяснение:

Коментар от страна на фондация "Колективът" относно временните намеси на площада около катедралата "Св. Александър Невски"

В кратък срок бе съставен екип, състоящ се от урбанисти, креативни директори, сценографи, както и от експерти от няколко различни звена на общината - вярваме, че това е правилния и иновативен подход да се случват подобни инициативи и се надяваме да той бъде доразвит.

Основен акцент бе светването навреме на новото външно осветление на храм-паметника Св. Александър Невски, който дълго време преди това бе неосветен и не се знаеше колко време ще се забави изпълнението на проекта, бавещ се с няколко месеца по различни причини. Целия широк екип се бори светването да стане в срок, за да имаме светещ храм за софиянци на 1-ви декември, заедно с паленето на традиционната елха. За целия проект, от първата среща до откриването на намесата и паленето на осветлението, имахме две календарни седмици.

Слоганът “Светлината в нас” бе вдъхновен именно от светването на храма, както и от предстоящите светли християнски празници.

Покрай тази инициатива, в последните няколко дни името на “Колективът” попадна в центъра на публична стихия, след като в дигиталното пространство и в различни медии бяхме комуникирани като организацията, която е основен дизайнер и изпълнител на намесите около храм-паметника. Основна тема на обществените вълнения беше огледалната златна арка, разположена на ул. Оборище, откъм ул. Раковски.

Въпросната арка беше планирана и одобрена от общия дизайн екип като акцент, поставящ начало на новото пешеходно пространство, рамкиращо през свода си силуета на храм-паметника в далечина, така че да се превърне във вход към пешеходната зона, както и в популярен фотокът за заснемането и популяризирането на катедралата. В заложения от нас чертеж арката беше с размер 7 метра в широчина и 4.5 метра височина - мащаб, който кореспондира на мащаба на улицата, и същевременно позволява преминаването на пожарни и аварийни автомобили. Не беше триумфалната арка в Париж, но би свършила чудесна работа за целите ни.

Два дни преди деня на инсталацията на терен, в чата на работната дизайн група, към екипа ни бе изпратен скрийншот с изменение в дизайна на арката, където забелязахме лека промяна в композицията. Това, което пропуснахме е, че и стойностите на размерите на арката също са били променени. След инсталацията разбрахме, и причината - крайна оферта за 7-метровата арка по обективни причини е предоставена в последния момент и сумата за нея е била несъвместима с отдавна заложената бюджетна рамка за коледно-новогодишните дейности на общината. Тук държим да отбележим, че дори и нашия екип да бе по-внимателен и да бе отбелязал, че размерите на арката са се променили значително, по-скоро отново щяхме да се съгласим с направените от колегите компромиси. Защо? Защото намесите от това естество в градската средата са динамични, краткосрочни, подлежат на грешки, публично обсъждане и когато не се харесат твърде от обществото винаги могат да бъдат премахнати, както се и получи. От друга страна, ако една такава временна намеса е високо отличена, тя следва да бъде поощрена, припозната от администрацията на града и запазена, или развита в перманентна форма както в много добри примери по света. Големият позитив, който успяхме да открием в цялата тази ситуация, е че ставаме свидетели на тенденция, в която обществото ни става все по-чувствително към средата около себе си и реагира на промените в нея. Силно се надяваме, обаче, тази обществена енергия да бъде насочвана към позитивни и съществени промени и да ражда градивни разговори.

Мистерия е откъде се е появило известното червено килимче, тъй като в групата ни такава намеса не бе обсъждана, но ако го открием някъде бихме го запазили.

Който е посещавал първите издания на намесите ни от поредицата Реките на София 2024е виждал не едно несъвършенство в дизайна ни. Това не попречи “Реките” да се превърнат в един от най-успешните и популярни фестивали в София, а вече и в България. Някой ден ще направим компилация само от гафовете, по време на намесите ни. Една от отличителните черти на тактическия урбанизъм е да допускаш, отчиташ и поправяш грешките в несъвършенствата си. 

Около останалите временни намеси покрай храма някои детайли също са различни от това, което бе планирано и замислено първоначално от дизайн екипа. Вярваме, че всеки негатив ще бъде отразен и взет предвид в бъдещия живот на тази нова и ценна за града ни пешеходна зона.

Важно е да отбележим и друга грешка - в медийното пространство надлъж и нашир се разпространена невярна информация - че сме получавали пари от Столична община за участието си в тази инициатива. Не сме. Не сме и искали. Трудът ни беше напълно безвъзмезден, включихме се, защото обичаме града си и се радваме на това, че това знаково пространство в София вече отвоювано като пешеходена зона! Стискаме палци за още.
Редно е да уточним и друга подвеждаща информация, че в дизайна на пространството (такъв какъвто беше финално развит и осъществен от замесените екипи) не е участвала Заря Врабчева - архитект, ключов дизайнер на едни от най-красивите и успешни сценографии в света. Нейната роля е консултантска и касае сценографията на потенциални бъдещи музикални събития на площада.

За краткото си съществуване от 2020 г. насам “Колективът” се пребори и донесе на София и България не едно високо национално и международно отличие. Подчертахме столицата и страната ни на Европейската културна карта с награди, сред които са тази на Новия Европейски Баухаус и наградата за Европейско културно наследство на ЕК.
Надяваме се, че това, което се случи пред Александър Невски няма да стресне, а по-скоро ще мотивира все повече артисти, архитекти, урбанисти и като цяло хора с любов към града да бъдат двигатели на позитивната промяна в него. На хората, които взимат големите решения за нашите градски хабитати желаем мъдрост.
Пожелаваме ви радостно посрещане на светлите празници.