90% от сирийците у нас - кюрди, тръгнали за Германия

По наблюдения на хуманитарни служители 90 процента от пристигащите у нас от Сирия бежанци са кюрди, като почти всички искат да емигрират в Германия, където има голяма кюрдска общност, съобщи пред БТА Владимир Панов, главен специалист в Бежанско-мигрантската служба.

Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи той. За разлика от тях нелегалните мигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност.

Панов припомни и пътя на бежанеца, който минава през граничния пункт, като в повечето случаи той е без виза. Първоначално бежанците са задържани за 24 часа в "Гранична полиция", след това се прехвърлят към центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците, или в домове на МВР - в кв. "Бусманци" в София и в Любимец.

Ако чужденците получат статут - хуманитарен или бежански, напускат центровете и си търсят квартира и работа, като преди това получават българска лична карта на бежанец. Ако им бъде отказан статут, следва да се върнат в страната, от която бягат.

На практика голяма част от бежанците обжалват отказа, което може да удължи процедурата до придобиване на статут до няколко години.

Дори да е отказан бежански статут, човекът трудно може да бъде върнат в страната си по произход. Така той може да остане в някой от центровете на МВР до 18 месеца, след което го пускат да си върви.

За разлика от сирийците, голяма част от които получават някакъв статут, то една част от гражданите на Ирак и Афганистан например, не получават никакъв. Досега нито един алжирец у нас не е получил статут, посочи специалистът.

Той припомни, че в момента най-много бежанци у нас има от Сирия, като досега общо над 2 милиона са избягали от военния конфликт в различни части на света.

Владимир Панов припомни, че Държавната агенция за бежанците предоставя шестмесечен курс по български език плюс стипендия от 4 лв. на ден, както и курсове по три квалификации - фризьорство, козметика и шивачество. Чужденците, потърсили закрила, получават и заплащане на част от наема си, заплащат им се и здравните осигуровки.

След като получат статут, в двуседмичен срок могат да се включат в интеграционната програма на агенцията, ако обаче изпуснат този срок, губят право да участват в програмата.