НЕК е заплашена от банкрут, алармира новият ѝ шеф

От началото на годината НЕК е натрупала отчайваща загуба. Ситуацията е толкова драматична, че новият изпълнителен директор на дружеството Петър Илиев дори допусна банкрут, алармира под глава "Сега".

"Аз няма да взема това решение, някой друг ще го вземе, но по принцип, да, възможен е фалит. До режим на тока надали ще се стигне, но някой трябва да поеме финансовата щета. Ако фалира НЕК или фалират производителите на ток, кой ще го поеме - населението и производителите, консуматорите на енергия", са думите на Илиев, цитирани от изданието.

Кризата в енергетиката е водеща тема и за "Преса". Ежедневникът посочва: Дълговете на НЕК достигат над 3,5 млрд. лв. Само за първите 10 месеца на т.г. продажбите на ток за населението са донесли на НЕК над 850 млн. лв. загуби.

В интервю за "24 часа" националният омбудсман Константин Пенчев призовава: "Крайно време е държавата да реши въпроса със сградната инсталация веднъж завинаги - със саниране на жилищата, с поставяне на хоризонтални щрангове или по друг начин. Не може да докарваме до още по-мизерно състояние стотиците хиляди мизерстващи българи, защото дължат пари за нещо, което не ползват. Те нямат пари да се отопляват с парно, а ги задължават да плащат между 30-50 процента на това, което не ползват, заради загуби."

Според челото на "Стандарт" премиерът Бойко Борисов отива при Ангела Меркел за "Южен поток". Той ще защити в понеделник пред германския канцлер новото си предложение за газопровода. Идеята предвижда изграждане на газов хъб и буферно хранилище във Варна. Борисов ще настоява Брюксел да финансира проекта. По експертни данни подобен газов център може да е готов след 2-3 години, а от България синьото гориво ще се преразпределя към другите европейски страни.

Още по темата коментира на вътрешна страница на "Стандарт" вицепремиерът Меглена Кунева: "Нашето искане е, ако проектът "Южен поток" се строи, това да стане по европейските правила и с ясна изгода за България. Ако не - да бъдем компенсирани с общ хъб на българо-турската граница, през който да се разпределя газ за Европа."

Бензинът пада с 5 стотинки до Нова година, анализира в интервю за "Телеграф" Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българска петролна и газова асоциация. Основната причината е, свръхпредлагане на суровия петрол на световния пазар, нещо, което не се е случвало от много години насам, отбелязва Делчев.

БСП ще внесе алтернативен бюджет за 2015 г., съобщава пред "Труд" Корнелия Нинова, народен представител от "БСП лява България". "Предлагаме по-висок ръст на БВП. Аргументите ни са прогнозите на МВФ - 1,5 процента, ЕБВБ - 2,6 процента. По-висок ръст означава повече приходи. В разходната част засилваме политиката на доходите. Предлагаме най-ниските доходи до 340 лв. да бъдат освободени от данък, да отпадне увеличаването на осигуровките на земеделците. Настояваме заедно с растежа на минималната работна заплата да растат и социалните плащания – за отглеждане на дете, за хора с увреждания, за първокласници, ваучери за храна на работници. Правителството сега замразява 14 на брой такива плащания", отбелязва Нинова.

Бившият шеф на Данс Петко Сертов е бил силно притеснен от неплатена сделка с ток за 15 млн. евро. Този версия лансира разследващият журналист Маргарита Михнева, пише под глава "24 часа". Сертов е консултант в "Обединени енергийни търговци".

Миналата седмица разбрал, че има заведен иск в Софийския градски съд от гръцката енергийна борса за 14 млн. евро. Пред изданието Михнева обяснява, че материалите по делото са при нея. Сделката била извършена от фирма "Вивид Паур" - тя купила ток от Гърция, който бил доставен в Турция на фирма на бизнесмена Ангел Божилов, собственик на "Обединени енергийни търговци". Енергията обаче не била платена на гърците. Информацията за иска е потвърдена от Димитър Ламбовски, председател на борда на "Вивид"и ексдепутат от НДСВ. Божилов обаче отрича. Казва, че това е казус от преди 3 години, разказва "24 часа".

От януари догодина отпада ограничението от 180 хил. лв. годишно за лечение на българи в чужбина. Това предвижда промяна в Наредба 12 на МЗ от 22 декември 2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина, съобщава на първа страница "Дума". Изданието припомня, че въпросният лимит бе въведен през 2011 г. по време на управлението на третия здравен министър в предишния кабинет на ГЕРБ - д-р Стефан Константинов. По време на неговата приемница Десислава Атанасова бе отменен лимитът от 180 хил. лв. за лечение на деца в чужбина.

Анализът на постъпилите заявления за финансиране на лечение в чужбина, предимно за трансплантация на органи и стволови клетки, показва, че често стойността на операциите и манипулациите в чужбина надвишава сумата от 180 хил. лв., става ясно от мотивите за промяна на наредбата.

"Повече от ясно е, че в болниците се надписват дейности. Надписват се около 10 - 30 процента от клиничните пътеки", заявява в интервю за "Монитор" Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. По думите му тази практика може да се прекрати, като в лечебните заведения отдогодина се въведе чекиране на пациента с личната карта. Така ще се знае какви манипулации се прилагат на болния. "Това беше предложено от Българската асоциация за закрила на пациентите още
преди две години", припомня Таушанов.

Българинът ще изхарчи 15 млн. лв. за фойерверки за Нова година, пресмята на първа страница "Телеграф". Според вносители и търговци на такива изделия домакинствата заделят средно по 50 лв. за пиротехника за празниците. Има и по-заможни хора, които дават и по 100 лв. и отгоре. От общо 3 млн. домакинства в България, около 10 на сто от тях купуват редовно фойерверки за празника.

(БТА)