Батак почете паметта на светите мъченици

Батак почете паметта на светите Баташки мъченици. Реки от кръв са се лели там, а следите от масовото клане в църквата "Света Неделя" още личат.

Батак е бил най-голямото, най-богатото селище в Родопите още от 17 век. След масовите помюсюлмачвания в целият този район, Батак остава крепост на християнството и на българската национална принадлежност. Това каза историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий” в интервю за "Фокус”.

По думите му Баташкото въстание е осъществено от будното население в града. "Селището е смятано за град още в онези времена. То е било с население около 7-8 хиляди души. Населението е било богато, занимаващо се с активна стопанска дейност и земеделие. Градчето е било цъфтящо и е будело завист”, разказа той.

"Същевременно трябва да се отбележи, че батачани проявяват твърдост в отстояването на националните идеи. Баташката църква Св. Неделя, този паметник на българската Голгота по време на въстанието, в създадена през 1813 година и е една от най-големите каменни църкви българските земи по онова време. Тя дори е шедьовър на архитектурата за времето си”, разясни проф. Павлов.

"При цяла плеяда от личности, които са свързани с Батак, градчето е много отворено за революционното движение. Петър Горанов, който е лидер на Баташкото въстание, е много близък приятел на Васил Левски. Когато при подготовката на въстанието Панайот Волов посещава Батак, той с възторг пише на Георги Бенковски, че това е най-яката българска крепост в Родопите. За това на събранието в Оборище се водят дебати и се създава военна комисия, която решава Батак да се превърне в център на един обширен регион от български селища, като се започне от Перущица и се стигне до Костенец.За съжаление заради преждевременното избухване на въстанието и мерките властта, този план не се реализира", каза още проф. Павлов.