Дефицитът на НЕК ще набъбне до 1,78 млрд. лв.

Натрупаният дефицит в Националната електрическа компания (НЕК) за последните две години ще набъбне до 1,78 млрд. лева в резултат на последното ценово предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От това се опасява изпълнителният директор на компанията Петър Илиев.

По време на откритото заседание на регулатора, на което се обсъждаха цените на тока за новия регулаторен период, той изчисли, че допълнителните загуби за НЕК до края на годината ще бъдат 350 - 400 млн. лева.

Пред журналисти председателят на комисията Иван Иванов обаче коментира, че със своето решение регулаторът изцяло изчиства дефицитите в НЕК. Той посочи, че призивът всички да отстъпят от исканията си в ситуацията на криза в енергетиката е останал нечут и ако бъдат сумирани всички искания, цената на тока е трябвало да скочи два пъти.

От страна на работната група, изготвила доклада за новите цени, посочиха, че през новия регулаторен период очакваните приходи от дейността на НЕК са 2,8 млрд. лева.

От държавното дружество се оплакаха още и че предложението нарушава нормативната уредба, защото в него са предвидени и приходите, които то реализира на свободния пазар. КЕВР има правомощията да определя продавани количества и цени само на регулирания пазар, категоричен беше Илиев.

"Не можем да смесваме регулирана с нерегулирана дейност", обясни той и допълни, че приходите от свободния пазар са нерегулирана дейност.

Илиев коментира още, че в момента дружеството продава на загуба. "Не може да се източва държавно дружество и аз като изпълнителен директор не мога да продавам на загуба", заяви той.

Илиев се оплака и от непризнати разходи, които обаче са признавани за други енергийни дружества. Пример за това са социалните разходи за персонала или за аутсорсинг на дейността. Не са признати и увеличени разходи за охрана, поискани от дружеството по настояване на МВР и ДАНС, защото обектите им - язовири и централи, са от стратегическо значение.

От страна на АЕЦ "Козлодуй" посочиха, че в предложението си КЕВР не признава разходите за ремонтната дейност и модернизацията на двата работещи блока. В отговор Иван Иванов обаче посочи, че централата продава две трети от енергията си на свободния пазар при цена от 70 - 75 лева за мегаватчас. На регулирания пазар цената им е около 30 лева. "Две трети (от производството - бел. ред) могат да им осигурят всички необходими разходи за модернизацията на пети и шести блок", каза Иванов.

Според него нито едно от енергийните дружества не е показало чувство за обществена отговорност в своите искания. От своя страна обаче директорите на НЕК и АЕЦ Козлодуй обясниха по време на изслушването си, че продават електричеството под себестойност на регулирания пазар. Директорът на ядрената ни централа Димитър Ангелов посочи, че освен разходите за ремонти, не са признати и разходите за лицензионни такси за Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), както и разходите за извозване на отработеното ядрено гориво.

При вземането на окончателното решение за цената на тока КЕВР ще си произнесе в полза на енергийните дружества, но и на българското общество, коментира председателят на регулатора. Това ще стане на закрито заседание на комисията на 30 юни.

Още новини от Икономика и политика четете в Investor.bg