Политически сюжет около гърменските роми

В периода 2010 г. – 2011 г. общината в Гърмен е издала 124 удостоверения за търпимост на постройки в ромската махала на кв. "Кремиковци", но голяма част от тях след това са били дерогирани от ДНСК и така се е стигнало до заповедите за събарянето им, коментира адвокат Даниела Михайлова.

Именно по неин сигнал Европейският съд за правата на човека спря събарянето на къщи в махалата, започнало след поредица от кражби и нападения над българи и протести на местното население.

"Хората в Гърмен не от 5, а от повече години правят опити да узаконят своите жилища", подчерта тя пред bTV.

Михайлова посочи, че в семействата, които е трябвало да бъдат изведени на 13 юли, е имало бременна жена и две деца с тежки увреждания. По думите й не са верни твърденията, че голяма част от жителите на квартала са пришълци.

"Не само децата, но и родителите им имат актове за раждане, издадени в общината", настоя тя и допълни: "Чувствам се човек, който е направил всичко възможно да защити правата на хора, които не могат да го направят сами".

Жители на Гърмен коментираха, че след проверка на ДНСК в махалата през 2010 г. тогавашният кмет Ахмед Башев и главният архитект започнали ударно издаването на становища с невярно съдържание за това, че къщите са от преди 1987 г., като съдът установил, че постройките са вдигнати след 2000 г.

Според гърменци, не е невъзможно по времето на Башев да са издавани и подправени актове за раждане.

Съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов беше категоричен: "Законът трябва да е еднакъв за всички. Голяма част от тези постройки са на частна земя. Върху тези земи частните собственици, на които им е отнета земята, плащат данъци".

По думите му неправителствените организации по-скоро трябва да се притесняват от ужасното състояние на сградите, които падат "от два ритника".

Според националиста, България има всички механизми да се защити пред ЕСПЧ и правителството не трябва да се съобразява с "това писмо за намерение" от Страсбург.

Каракачанов отбеляза, че проблемът в случая е нежеланието на ромите да се впишат в обществото.