Рекордьорът: Цял живот кмет... и при Тато, че и днес

Ако в България направят регистър на най-дългогодишните управници, то наред с рекордьори като комунистическите вождове Тодор Живков и Станко Тодоров ще стои и селският кмет Румен Савов.

65-годишният мъж е начело на монтанското село Дондуково вече 33 години - и по времето на комунизма, и в годините на демокрацията.

"Румен ни управлява, откакто се помним! Ама е добър кмет и затова си го избираме!", споделят в Дондуково.

Историята си Румен Савов разказва пред вестник "Труд".

"Кмет е първата работа в живота ми. Бях само на 20 години, току-що върнал се от казармата. Старият кмет нещо беше оплел конците и от партията решиха аз да заема поста му като млад и енергичен човек. Казвам им - нищо не разбирам, кой ще ме слуша - вчерашно хлапе? Ама ме натиснаха, тогава партията командваше всичко, и станах", спомня си Савов. А първата задача, която получил, била да направи списък на безработните и пияниците и да ги вкара в правия път.

"С безработните беше лесно - имахме само двама лентяи, но с алкохолиците въпросът беше сложен - в село всички пиеха", разказва Савов.

След консултации с комунистическия актив младият кмет решил, че пияници са онези, които пият много и правят золуми и набелязал 21 алкохолици. Черният списък увиснал в кръчмата със забрана да им се сервира алкохол. Акцията обаче претърпяла пълен провал - гуляйджиите пак седели по цял ден на масите с лимонада, в която тайно доливали ракия.

Неуспехът в битката с пияниците обаче не обезсърчил кмета и той се захванал с по-важни дела - да благоустрои селото, което тогава наброявало 1240 души. За десетина години в Дондуково били изградени здравна служба, стадион, разширена била детската градина. Настлали с баластра 13 км улици и положили тротоари край тях. Прокарали радиоуредба и телефони.

"В онези години пари имаше, трябваше само кметът да е инициативен, да иска от общината и да организира всичко. Нямаше строителни фирми и обществени поръчки. Сам събирах майстори, раздавах задачи и контролирах строежите", разказва Румен Савов.

Впечатлени от активността на младия си управник, хората го избрали още три мандата на кметския пост. Макар че при комунизма изборите били пълна бутафория.

"Партията казваше кой да е кмет, кандидат беше един и всички, щат не щат, гласуваха. Но ако не си гледаш работата и хората недоволстват, не те издигаха пак, защото излагаш партията", уточнява Румен.

Заради добрата му работа през 1983 г. началниците го назначили за зам.-кмет на общината в град Брусарци, където отговарял за строителството и промишлеността. А после го направили и председател на потребителната кооперация в района. Отговарял за магазините, мандрите и казаните за ракия в 11 села.

В първите години на прехода обаче част от сградите били реституирани, други приватизирани, а каквото останало апашите задигнали - най-напред казаните за ракия. Кооперацията рухнала и през 1995 г. Румен Савов пак се кандидатирал за кмет на Дондуково.

"Хората помнеха как съм управлявал и макар че имаше още трима кандидати, ме избраха", казва мустакатият ветеран. Ситуацията и в селото, и в държавата обаче вече била съвсем друга. Пари нямало, ширели се безработица, бедност и кражби. Селото се топяло и застарявало.

"Заех са на първо време да опазя каквото беше останало и да въведа отново ред и спокойствие", споделя кметът. Бивш сътрудник на милицията от Живково време и опитен ловец, Румен действал като шериф - обикалял нощем улиците и ловял обирджиите. По стар навик отначало ги връзвал за назидание по електрическите стълбове. Въпреки ефекта от наказанието обаче правилата вече били други - демократични, и му се наложило да смени подхода. Заловените апаши предавал на полицията.

Въпреки липсата на средства, с опит и познанства от години Савов успявал да изкопчи и по някой лев от общинската хазна и поправял селските улици и сгради. Но парите все не достигали и той се заел сам да поддържа облика на Дондуково. Ремонтирал лампите, застилал улиците с трошен камък, косял и поливал градинките, лично им сковал огради. Даже по Нова година украсявал елхата на площада.

Доволни от грижите на управника си, местните жители, останали само около 400, го избрали за кмет още три пъти. И мандатите му заедно с комунистическите станали девет. В последните два избора други кандидати даже нямало, мераклиите сами се отказвали да се борят с искания от цялото село управник.

През 2002 г. Савов успял да осигури 330 000 лева и реализирал отколешна мечта на хората. Изградил водопроводна мрежа в селото, което дотогава пиело вода от старите кладенци. Сега се случва да помага на ВиК работниците и в ремонта на тръбите и чешмите. Оценили майсторлъка на кмета си, самотните баби и дядовци започнали да го викат по всяко време да им потяга оградите, печките и пералните.

"Станах и ел.техник, и дърводелец, и бояджия! Само гинеколог не съм бил. Нощем съм и тел. 112 - обаждат ми се да викам линейки и полиция. Как да откажа на хората, на повечето от тях няма кой да им помогне!", клати глава кметът.

По някое време Савов бил и погребален агент - изпращал покойниците и произнасял прощалните речи. Но свещеникът поп Дойчин се засегнал и му казал: "Кмете, гледай си живите, мъртвите са мои!". Управникът не се обидил, дори осигурил пари за ремонт на храма. "Имам да изкупувам грях, по комунистическо време пречех на хората да ходят на черква", признава кметът.

С пари от европейски проекти отскоро Дондуково има и нов площад със соларно осветление и ремонтирано читалище. Сега Румен Савов се колебае да се кандидатира ли за десети път. От партията му - БСП, са го издигнали, но той смята, че е на възраст, подал е и документи за пенсия и мечтае да си гледа петте внуци. Но в селото са категорични, че го искат за кмет.

"В тия тежки години всеки гледа себе си. Малцина управници мислят за хората. Няма да намерим друг така да се грижи за селото. Затова, ако се наложи, насила ще го сложим в стола", заканва се жител на Дондуково.